Все още остава време до провеждането на референдумът за членството на Великобритания в ЕС, но реторическите атаки вече започнаха, викайки тези, които някога искаха Великобритания да се присъедини към еврото. Повечето от тях впоследствие оттеглиха своята подкрепа или се опитаха да го забравят, но евроскептиците не възнамеряват да ги оставят да им се размине. Ако сте били толкова заблудени, че да подкрепите еврото тогава, твърдят те, със сигурност не можем да приемем сериозно аргументите ви за продължаване на членството в ЕС днес, коментира Бул Тренд Трейдър.

Така че, дори и ако членството на Великобритания не бе на дневен ред, е важно случаят да се преразгледа. Що се отнася до аргумента на скептиците, той е неоснователен: има достатъчно доказателства, че Великобритания би се справила по- добре с кризата, ако бе член на еврозоната, отколкото седейки отвън.

Ужасните икономически резултати на еврозоната се отразиха силно върху Великобритания, разбивайки надеждите за възстановяване, водено от инвестициите и износа. Това се случи, тъй като европейските лидери не успяха да прилагат най- добрите политики и по- специално, не успяха да сложат край на кредитната криза и облекчените парични условия по- рано, както и заради избора им да наложат строги икономии дори при икономиките с достатъчно фискално пространство.

Следователно важният въпрос е, как щеше Великобритания да промени политиките в еврозоната отвътре. Отговорът: по начин, който би върнал растежа по- бързо.

Нека вземем за пример паричната политика. АЦБ щеше да представлява сериозен авторитет в еврозоната не само заради размера на икономиката си. Интелектуалната позиция на АЦБ по паричните въпроси и нейното усещане за финансовите пазари, изострено от векове в средата на лондонското Сити, щеше да направи банката водеща сила в рамките на ЕЦБ.

Как можеше да се използва това влияние? АЦБ разбираше нуждата за изключително агресивна политика много по- добре, отколкото колегата си във Франкфурт. През октомври 2008 ЕЦБ увеличи лихвения процент, докато АЦБ предприе разхлабване, което намали лихвения процент с четири процентни пункта за по- малко от шест месеца. Впоследствие банката задържа основния лихвен процент на 0,5% от март 2009 до сега. Това бе и моментът, в който АЦБ стартира програма за изкупуване на активи, която акумулира държавни облигации на стойност една пета от годишния национален доход.

За сравнение, ЕЦБ увеличи лихвения процент два пъти през 2011, което помогна за това еврозоната да изпадне отново в рецесия с вторични ефекти върху растежа на Великобритания. Освен това бяха нужни 6 години, за да последва Франкфурт примера на Треднийдълк стрийт и да стартира програма за изкупуване на активи.

Централните банкери на Великобритания щяха да се борят за подобни агресивни политики и в Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Всъщност, огромният, колеблив банков сектор на страната щеше да ги остави без друг избор.