Източник: Бул Тренд Трейдър

Игровите теоретици знаят, че План А никога не е достатъчен. Човек трябва също така да развие и представи надежден План Б. Финансовият министър на Гърция, Янис Варуфакис, знае това много добре. Както подчерта правителството на Гърция, тъй работи върху План Б (изход от еврозоната), докато министър- председателят Алекси Ципрас остава на разположение за План А (удължение на кредитното споразумение на Гърция и предоговаряне на условията по спасителната програма). В известен смисъл те играят класическата игра на „доброто и лошото ченге", засега доста успешно.

План Б се състои от два ключови елемента. Първо се прави проста провокация, целяща да раздразни гръцките граждани и по този начин да ескалира напрежението между страната и кредиторите й. Гръцките граждани трябва да вярват, че се избавят от страхотна несправедливост, ако продължат да вярват на правителството си по време на трудния период, който ще последва напускането на еврозоната.

Второ, гръцкото правителство повишава разходите за План Б за насрещната страна, позволявайки изтичането на капитали на своите граждани. Ако реши, правителството може да запази тази тенденция с по- отстъпчив подход или да спре веднага, въвеждайки контрол върху капитала. Но тази постъпка би влошила позицията на страната в преговорите. Изтичането на капитали не означава, че капиталите отиват в чужбина в нетно изражение, а по- скоро че частният капитал бива превърнат в публичен капитал. По принцип гръцките граждани теглят заеми от местните банки, които от своя страна са финансирани от Гръцката централна банка, която си набавя средства чрез политиката за ликвидност на ЕЦБ. След това те прехвърлят пари към другите страни, купувайки чуждестранни активи, намалявайки ликвидността на банките в страната си.

По този начин другите централни банки в еврозоната са принудени да създават нови пари, за да изпълнят платежните нареждания на гръцките граждани, ефективно предоставяйки на ГЦБ кредит за овърдрафт, измерен чрез т. нар. пасиви TARGET. През януари и февруари тези пасиви на Гърция нарастваха с почти 1 млрд. евро на ден поради изтичането на капитали от страната и чуждестранните инвеститори. В края на април тези задължения достигаха 99 млрд. евро.

Напускането на Гърция не би навредило на сметките, които нейните граждани са си създали в други страни от еврозоната, още повече пък да доведе до загуба на активите, придобити чрез тези сметки. Но това ще остави централните банки на другите страни да се оправят с деноминираните в евро активи на гръцките граждани, докато в същото време ГЦБ притежава активи, деноминирани във възстановената драхма. Имайки предвид неизбежното обезценяване на валутата, заедно с факта, че гръцкото правителство не трябва да оказва съдействие за дълга на централната банка, неизпълнението, лишаващо останалите централни банки от техните претенции изглежда почти сигурно.