Планираният газопровод между Русия и Турция за доставяне на природен газ до европейските пазари, наричан "Турски поток", може би е един от най-мистериозните проекти през последните години.

Не сме виждали нищо друго освен няколко изречения за проекта, основно в руски медии. Официални изявления по въпроса са изключително редки, пише Гюнеш Кьомюрчюлер в Hurriyet, цитиран от darikfinance.bg.

Нека да погледнем последното развитие и след това да се задълбочим върху това какво знаем за "Турски поток". Проучване, което вероятно ще ни доведе до повече неизвестни, отколкото до известни факти.

Председателят на борда на "Газпром" каза на 8 май, че компанията е решила да започне изграждането на газопровода "Турски поток" и че подготовката за подводната отсечка от трасето вече е в ход.

По-рано той е заявявал, че е планирано газопроводът да влезе в експлоатация през декември 2016 г.

Въпреки това не знаем коя част от изграждането вече е започната. Руската фирма може би възражда инфраструктурата, която беше изградена за "Южен поток" на стойност около 5 млрд. евро, но не можем да бъдем сигурни.

Нещо повече, представители на турското правителство продължават да припомнят, че това, което беше подписано през декември 2014 г., не беше нищо повече от меморандум за разбирателство, а не споразумение. Така че засега нищо не е финализирано. От тогава продължават преговорите, но няма информация от турски представители за напредък по предложения газопровод.

Очаква се той да има капацитет от 63 млрд. куб. м. на година. Руският президент Владимир Путин направи някои уточнения при визитата си в Турция в края на 2014 г., по време на която заяви, че "Южен поток" е изоставен и ще бъде заменен от новия газопровод. Доставката за Турция се очаква да бъде около 14 млрд. куб. м. , което превръща страната във втория по големина клиент на "Газпром" в региона след Германия.

Това окуражава Турция в стремежа ѝ да се превърне в регионален енергиен хъб. Но не е сигурно кои европейски страни ще искат да купуват газ от "Турски поток" или по-скоро от друг бъдещ газопровод , минаващ през други страни.

Не е тайна, че Европа се опитва да намали дълбоката си зависимост от руския природен газ. Европейският съюз внася от Русия около 1/3 от потребявания газ. Числата показват, че около 20% от синьото гориво във Великобритания и Франция идват от Русия, а шест от страните, които са най-близко до руската граница, са напълно зависими от него.

Също така не е ясно дали планираният "Турски поток" ще успее да преодолее правните спорове, от които пострада предшественикът му "Южен поток".

Проектът "Южен поток" се сблъска с множество сериозни регулаторни проблеми в ЕС. Например Европейската комисия заяви, че някои от междуправителствените споразумения, които подписаха с Русия страните, през чиято територия трябваше да мине газопровода, не отговарят на европейски правила, приети през 2013 г.

Като цяло няма съмнение, че при такъв мащабен проект като "Турски поток" трябва да има много по-малко неизвестни.