Споразуменията за свободна търговия не бива да се превръщат в алтернатива на Световната търговска организация.

Трябва ли да бъдат приветствани предлаганите от САЩ многостранни търговски споразумения? Това е сериозен въпрос и то не само за онези, които мислят, че либерализирането на световната търговия ще е знаково постижение. Въпросът е и изключително спорен, пише Мартин Улф в The Financial Times, цитиран от darikfinance.bg

След провала на преговорите в Доха за либерализиране на световната търговия – започнати малко след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 година - вниманието на глобалната търговска политика бе изместено към многостранни споразумения, ограничени обаче до малка група партньори.

Най-важните са инициирани от САЩ - Транстихоокеанското партньорство /TTP/ и Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство /TTIP/.

Според Съветът на икономическите съветници, консултативен орган към Белия дом, търговският дневен ред на администрацията на президента Барак Обама има за цел да постави Вашингтон "в центъра на една интегрирана търговска зона, покриваща близо две трети от глобалната икономика и почти 65% от търговията на САЩ със стоки".

По TTP се преговаря с 11 държави, най-важната от които е Япония. На тези партньори се пада 36% от световния брутен вътрешен продукт, 11% от международната глобалната търговия със стоки.

Преговорите за TTIP са между САЩ и ЕС, които имат дял от 46% от глобалния БВП и 28% от търговията със стоки. Най-важният партньор, който не е включен в тези преговори, естествено, е Китай.

Част от страните, които участват в TTP, все още издигат доста високи бариери пред вноса. Сравнително високи са митата в Малайзия и Виетнам, а Япония води политика на селскостопански протекционизъм.

Всъщност страните от Източна Азия и ЕС имат по-високи бариери пред вноса, отколкото САЩ.

Снижаването на бариерите обаче е само една от целите на Вашингтон. В TTP се предлагат "законово приложима защита на труда и по-зелени политики". Също така има стремеж към "строго прилагане на правата за защита на интелектуалната собственост".

В TTIP, "и двете страни търсят споразумение за постигане на регулаторна съгласуваност и прозрачност" - или с други думи, да направят своите правила по-съвместими едни с други и по-прозрачни за бизнеса.

Така и двете споразумения са опит да се определят правилата на международната търговия.

Паскал Лами, бившият генерален директор на Световната търговска организация, твърди, че "TTP е главно, макар и не само, касае класически въпроси като пазарен достъп във връзка с протекционизъм, а TTIP е главно, макар и не само, за регулаторно съгласуване".

Дали тези преговори ще успеят или не зависи от това дали администрацията на Обама ще получи зелена светлина от Конгреса. Двете споразумения вчера бяха одобрени от Сената във Вашингтон.

Трябва ли обаче ние да искаме те да успеят? Откровените ползи от тях са, че ,многостранните споразумения са най-добрият начин за либерализиране на глобалната търговия. Предвид неуспеха на преговорите за глобално търговско партньорство, техните нови правила и процедури предлагат най-подходящия модел за бъдещето и при това те ще донесат значителни печалби.

Тези аргументи са силни. Има обаче и контрааргументи. Фокусът върху многостранните търговски споразумения, които са с ограничен политически капитал, поражда риск от бламиране на СТО. Това може да подкопае ефикасността на глобалните правила.

Джагдиш Бхагвати от Columbia University посочва тези рискове. Освен това, преференциалните търговски споразумения рискуват да разрушат сложните глобални производствени вериги.

Друг ясен проблем е, че САЩ използват своето влияние, за да налагат правила, които не са в интерес на техните партньори.

Не е вярно, че по-строгите стандарти са в интерес на всички. Точно обратното, ако бъдат наложени американските стандарти, цените на много продукти и услуги ще нараснат.

И накрая, малко вероятно е икономическите печалби да бъдат големи. Търговията вече е либерализирана в значителна степен, следователно евентуалните ползи от падането на оставащите бариери намаляват.

Изследване на TTP от Института за международна икономика "Питърсън" сочи, че икономическата полза за САЩ ще бъде под 0.4% от БВП на страната.

Проучване за TTIP, публикувано от Център за изследване на икономическите политики в Лондон, предполага малко по-големи ползи за ЕС и САЩ. Влизането в сила на двете споразумения може да доведе до ръст на американската икономика с около 1%. Това не е много.

Американско-европейското споразумение не поражда безпокойства за опитите на САЩ да се налагат над партньорите си. Всяка от двете страни в преговорите печели по равно. И тук обаче има проблеми.

Джероним Капалдо от Tufts University казва, че при изчисляването на ползите се пренебрегва макроикономическата цена.

Според неговия кейнсиански подход ЕС ще загуби търсене заради намаляване на търговския излишък.

Но истината е, че макроикономическите проблеми трябва да бъдат решавани с макроикономически мерки. Търговската политика има различни цели.

Част от бариерите, които TTIP се опитва да премахне, отразяват различното отношение към риска в САЩ и ЕС. Преговарящите ще трябва да съчинят текст, който позволява координиране на регулаторните процедури, например за изпробване на лекарствата, без да налага еднакви правила.

Ако европейците не искат генетично модифицирани организми е необходимо да им бъде позволено да запазят този свой избор. В случай че споразумението погази една такава свещена територия, то ще бъде обречено.

И най-накрая, имаме сложния въпрос за уреждане на споровете между инвеститорите и държавите. Мнозина се опасяват, че регулациите, като тези за държавно финансираните здравни системи или правото на контрол на цените на лекарствата, могат да бъдат изложени на риск от арбитражни отсъждания, пристрастни в полза на бизнеса. Преговарящите пламенно отричат това. Дано да са прави.

Като се тегли чертата, ползите от TTP и TTIP вероятно ще са повече от вредите, но ще са скромни. Споразуменията обаче носят и рискове.

Те не бива да се превръщат в алтернатива на СТО или в опит за изтласкване на Китай в страни от определянето на глобалната търговска политика. Споразуменията не трябва да бъдат използвани за налагане на вредни регулации или за подкопаване на основни регулации. Необходимо е да се действа много внимателно. Прекалените амбиции може да се окажат контрапродуктивни дори за каузата на либерализирането на глобалната търговия.