Растежът на европейската икономика ще бъда спъван от висока безработица, дългове и липсата на реформи на пазара на труда.

През тази година брутният вътрешен продукт на еврозоната ще нарасне с 1.6%, прогнозират от рейтинговата агенция Moody's. Сходна е и прогнозата на Европейската комисия за ръст от 1.5%. Ускоряването на растежа спрямо отчетените 0.9% през 2014 г., е подкрепено от отслабващото евро, понижаването на цените на петрола и подобряването на ситуацията с кредитирането на реалния сектор, пише The Financial Times, цитиран от darikfinance.bg.

През 2016 г. икономиката на еврозоната ще нарасне с 1.5%, прогнозира Moody's и това е таванът за следващите няколко години.

По-високият растеж ще се ограничи от няколко фактора, смятат анализаторите на агенцията. Девалвацията на еврото ще окаже временен положителен ефект, но нейното влияние ще отслабва.

За еврозоната е важна не ценовата конкурентоспособност на износа, а производителността на труда. Тя би могла да се увеличи чрез либерализиране на трудовото законодателство, но напредъкът в тази област е незначителен.

Например, през 2013 г. законодателството на Франция, засягащо служителите на постоянен трудов договор, получи от ОИСР оценка 2.82 по скалата от 0 до 6. Ако в условията на намаляващо население, производителността на труда не се ускорява, тогава растежът на БВП на еврозоната ще се забави до едва 1% през 2020-2050 г., смятат от Moody's.

Другата пречка е високата безработица, която ще слезе под 10% не по-рано от 2018-2019 г. и по тази причина потреблението ще остане в стагнация.

Третият ограничител на растежа в Европа е голямата задлъжнялост на домакинствата и компаниите. При ниска инфлация дългът може да се намали само за сметка на свиването на другите разходи, което също ще потисне потреблението. През 2015 г. инфлацията в еврозоната ще бъде нулева, а през 2016 г. няма да превиши 1%, прогнозират от Moody's.

Но основната причина за анемичния икономически растеж на еврозоната е дълбокия спад на инвестициите със 17% през 2008-2013 г.

в същото време високите данъци върху личните доходи спират потреблението. По данни на ОИСР, в Белгия след плащане на данъците и другите такси и осигуровки доходите намаляват с 55.6%, в Германия, с 49.3%, а във Франция, с 48.4%.