Източник:  www.darikfinance.bg

Великобритания гласува. По принцип изборите наелектризират обществото в страните, в които се провеждат, но в повечето случаи не променят почти нищо.

Сега обаче изборите имат по-голямо значение. Това, което прави този вот важен, е фактът, че неотдавна в Шотландия 45% от избирателите гласуваха да излязат от Обединеното кралство. Това бе окачествено от основните наблюдатели като местна чудатост. Но за страничните наблюдатели като мен фактът, че 45% от Шотландия е готова да се отцепи бе изключително събитие.

Освен това се очаква Независимата партия на Обединеното кралство UKIP да спечели 12% от гласовете, макар че това ще ѝ донесе само няколко места в парламента, заради мажоритарната избирателна система във Великобритания, при която гласовете на загубилия кандидат не намират парламентарно представителство.

В този смисъл потенциалните ползи за UKIP няма да са големи. Тази партия обаче представлява едно движение във Великобритания, което е характерно и за останалата част от Европа, а наред с това добавя ново измерение на британската политика. Повечето от гласовете, които UKIP привлича, идват от бивши избиратели на консерваторите. А това означава, че премиерът Дейвид Камерън може да загуби изборите. Вотът на UKIP и на шотландците може да доведат до промяна на стратегическото положение във Великобритания.

UKIP е едновременно и антиевропейска и антиимиграционна партия. Тя се противопоставя на британската интеграция с Европейския съюз както по практически, така и по идеологическите причини. UKIP възприема ЕС като система, подкопаваща британското икономическото благосъстояние и британския суверенитет, а също възприема този суверенитет като морален императив. UKIP смята също, че британският манталитет е съществена характеристика на британския суверенитет и, в този смисъл, окачествява имигрантите като заплаха за Великобритания

Обединеното кралство е европейска нация. Нейната национална идентичност произлиза от обща история, език и култура. Британска нация се ражда и утвърждава именно като европейска. И не е лесно да промениш гените си. В този смисъл европейската самоличност е коренно различна от американската, която е изградена в условията на динамично променящо се нагласи и манталитет.

Европейската идентичност едновременно свързва и оттласква. Тя свързва хора с общо наследство. В същото време целенасочено и епизодично тя отблъсква, онези които са различни. Ето защо шотландските избори са толкова важни. Дори и след три века във Великобритания, 45% от шотландците са готови да възприемат Шотландия като независима нация.

Британските избори са отражение на текущото състояние на Европа. ЕС е в състояние на дълбока двойственост със засилването на антиевропейските партии, които все още не са готови да управляват, но все пак влияят върху политическата система, както се вижда от обещанието на Камерън да проведе референдум за оставането на Великобритания в ЕС.

Има антиимиграционни настроения, породени от ислямския тероризъм, от наплива на имигранти от Източна Европа, готови да вършат по-нископлатена работа. Тези настроения имат по-дълбоки и по-трайни корени. Най-накрая има възход на националистически движения в страни, където се смяташе, че въпросът за идентичността е бил решен преди векове, но и в които тези движения трупат енергия от проблеми, поставяни от цялото общество, поради което те стават изненадващо мощни.

Основните тенденции в Европа се виждат и в Обединеното кралство, макар и в специфичен вид. Първо, основните политически партии са повече или по-малко ангажирани с идеята на ЕС. Второ, има нововъзникващи политически партии, които са ангажирани с идеята за независимост.

Всичко това има геополитически последици. Великобритания не е империя, но е стратегическа държава - отчасти заради географията си и отчасти заради влиянието си. И това, което се случва с нея, е по-важно за света, отколкото това, което се случва в други държави. Нека разгледаме случая с Великобритания от гледна точка не на вътрешната политическа борба, а на геополитическото положение.

Великобритания вече не е доминираща морска сила. Тази нейна роля от миналото сега е поета от САЩ. Тя не би могла да повлияе и върху баланса на силите на европейския континент.

Великобритания вече не може да принуждава другите да балансират помежду си. Въпреки това тя може да приеме определена балансираща роля - чрез намиране на равновесие между ЕС и САЩ.

Това, разбира се, има своята цена. Цената за поддържане на отношенията с Брюксел е, че Великобритания трябва до известна степен да участва в европейските институции. Цената за поддържане на отношенията си със САЩ е, че страната трябва да съобразява своето политико-военно положение с интересите на Вашингтон.

Когато голяма част от Европа може да се противопостави на рисково действие на САЩ, участието на Великобритания води до разделение в Европа и увеличава американската политическа свобода за маневриране.

За тази стратегия обаче има една основна опасност. Европа отслабва, съответно появата и засилването на антиевропейските движения водят до неразбиране на цялата сложност на британската стратегия. UKIP иска независимост от Европа, без да разбира, че британската независимост може да се поддържа само в контекста на връзките двата големи световни играча. За Великобритания драмата, започнала през 1945 година, още не е приключила. /БГНЕС/Джордж Фридман е американски политолог/