По данни на международни финансови медии днес Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) е взел решение за поредно повишение на тавана на Механизма за спешна ликвидност (фонда ELA). Чрез него Централната банка на Гърция предоставя извънредна ликвидност на закъсали търговски банки в страната.

Според международните финансови медии ЕЦБ е повишила с 1,4 млрд. евро общия размер на Фонда за спешна ликвидност до общо 76,9 млрд. евро, съобщават от БНР. Припомняме че, преди седмица (на 22-ри април) програмата ELA на Гръцката централна банка беше повишена с 1,5 млрд. евро.

Механизмът за спешна ликвидност (ELA) е специализиран инструмент за подпомагане на банките, които не могат да имат достъп до средствата, предоставяни от ЕЦБ чрез редовните репо аукциони на Централната банка. Ако финансовите институции (банки) на дадена страна-членка на еврозоната загубят достъп до нормалните кредитни инструменти на ЕЦБ, тогава ELA остава последното място, от което търговските банки могат да получат спешна ликвидна подкрепа.

Преди време ЕЦБ отмени приемането на гръцки облигации като обезпечение при предоставянето на ликвидност на търговските банки и това принуди гръцките банки да разчитат единствено на средствата от Механизма за спешна ликвидност (ELA). В края на март Европейската централна банка инструктира големите гръцки търговски банки да се въздържат от увеличаване на техните експозиции в гръцки държавен дълг.

От Европейската централна банка отказаха коментар, но днешното нейно решение за поредно повишаване на тавана на гръцката спасителна програма ELA с нови 1,4 млрд. евро е сигнал, че продължава процеса на изтичане на депозити от гръцката банкова система с оглед проточилите се във времето преговори на гръцките власти с неговите международни кредитори и липсата на по-ясни сигнали за скорошно постигане на окончателно споразумение.

Междувременно ЕЦБ представи свои последни данни, според които през март е имало известно забавяне на депозитните изходящите потоци от гръцките банки.

Депозитите в гръцката банкова система са намалели до 145 млрд. евро през третия месец на годината от 147,5 млрд. евро през февруари. Това понижение с 2,5 млрд. евро обаче е десетки пъти по-малко по размер спрямо отлива на средства от банките в страната през месеците от декември до февруари включително, което предполага, че големите гръцки вложители вероятно вече са изтеглили своите средства зад граница.

Март беше по-малко бурен месец. Клиентите с по-висока склонност да теглят средства от депозитните сметки вече направиха това през предишните няколко месеца, каза за агенция Ройтерс анализаторът Ник Косколетос от гръцката банка Eurobank. Тъй като балансът на депозитите пада, ние сме все по-близо до неговата основна база, предположи той.

От своя страна Централната банка на Гърция също представи данни, показващи забавяне на спад на бизнес депозитите и на депозитите на домакинствата през март, но въпреки това балансът на гръцките банки достигна най-ниски нива от повече от десет години насам.

Според Гръцката централна банка депозитите в банковата система на страната са се свили през март с 1,91 млрд. евро (спад с 1,36% на месечна база) до 138,55 млрд. евро от 140,47 млрд. евро през февруари, понижавайки се за шести пореден месец. В същото време банковите кредити за частния сектор на страната са останали без промяна (0,0%) спрямо предходния месец, но на годишна база са се понижи с 2,9 процентни пункта (спрямо март 2014-а).