Източник:  www.darikfinance.bg

Днес в социално и политическо отношение много страни разчитат на дълга, като двигател на потреблението и икономическия растеж.

Виновни са политиците. За да стимулират растежа, повишаването на стандарта на живот, както и да прикрият нарастващото неравенство, те използват дълга, за да създават икономическа дейност. Това води до все по-големи дисбаланси в световната търговия и капиталови потоци, пише Сатияджит Дас в MarketWatch.

Правителствата и частните компании се грижат покачването на доходите да не спира, защото така растат и приходите и цените на акциите. Това обаче става за сметка на все-повече дълг.

Силен растеж и по-висока инфлация, това са лекарствата, които политиците предлагат за разрешаване на икономическите проблеми, като все по-голямото неравенство.

Сегашното състояние на нещата сякаш повтаря наблюдението на археолога Артър Демарест за упадъка на маите: "Обществото е развило твърде много елити, всички искали екзотични дрънкулки ... всички се нуждаели от пера, нефрит, обсидиан, жертвоприношения и животински кожи. Елитите били скъпи, непродуктивни и паразитни. Те източвали твърде много от енергията на обществото, за да задоволят своята лекомислена алчност."

Седем години след началото на кризата, равнището на дълга в големите икономики се увеличава, до рекордни нива. Глобалните дисбаланси са намалели, но най-вече в резултат на по-бавния икономически растеж.

Страни като Китай и Германия не са склонни да преструктурират икономиките си и продължават да разчитат на износа за двигател на растежа. Големите длъжници, като САЩ, отказват да намалят разходите и да приведат своите публични финанси в ред. Ентусиазмът за финансова реформа намалява заради загрижеността, че по-ниския кредитен ръст ще ограничи икономическия растеж.

Политиците отказват да признаят, че наличните инструменти на фискалната и паричната политика не могат да се справят с основните проблеми.

Политиките сега са съсредоточени около монетизацията на дълга с нулеви лихви и количествени улеснения. От тези мерки губят спестителите. Така капиталът се преразпределя към кредитополучателите, които са изправени пред по-малък натиск да намалят на дълговете си.

Ниските разходите по заемите позволяват да се рефинансират непродуктивни инвестиции и да се отпусне контролът върху публичните финанси.

В момент на необичайна прямота, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: "Ние всички знаем какво трябва да направим, просто не знаем как да бъдем преизбрани след като сме го направили."

Ценният политически и икономически капитал се губи в неадекватни политики, които реално намаляват шансовете за възстановяване. За политиците навсякъде, ако перифразираме Александър Солженицин, "постоянната лъжата се превърна в единствената сигурна форма на съществуване."