Снощи гръцкото правителство издаде указ, изискващ публичните организации, като например държавните компании и публичните пенсионни фондове, да прехвърлят своите парични резерви в Централната банка на страната, съобщава БНР.

Указът, публикуван в Държавен вестник късно в понеделник, не беше изненада след сигнали в тази посока от страна на гръцките власти през миналата седмица, но това е ново доказателство за ескалиране на проблема с паричната ликвидност на фона на подновени опасения за възможен скорошен фалит на Гърция.

Неотдавна парламентът на страната прие закон, позволяващ на гръцкото правителство да заема средства, притежавани от държавни организации и от социално-осигурителните фондове чрез споразумения за обратно изкупуване, или т.нар. "репо-сделки" и вече взе назаем пари от субектите като Централната банка и бюрата по труда в страната.

Вчерашният указ обаче прави задължително прехвърлянето на парични резерви от държавните организации в Централната банка с изключение на социално-осигурителните фондове в страната и на някои държавни компании.

Тази практика вече съществува в няколко държави от Европейския съюз, заяви висш правителствен служител, като добави, че държавата е в състояние да заеме пари от държавни органи, които нямат непосредствена нужда от тези средства, но за не повече от 15 дни.

В коментар пред журналисти през миналата седмица, заместник-министърът на финансите Димитрис Мардас предупреди, че предстои подобен ход. Подобни разпоредби вече съществуват в Холандия, Португалия и Англия. Това е една от възможностите, заяви той.

Според представители на гръцкото правителство това решение може да доведе до набиране на около 2 млрд. евро от Централната банка на страната, като тези средства ще бъдат използвани за посрещане на предстоящо ново плащане на задължения към МВФ за близо 1 млрд. евро през следващия месец.

Все още остава неясно, когато Гърция ще останете без пари в брой, но през миналата седмица рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" прогнозира, че паричните резерви на Гърция може да пресъхнат до средата на май.

Вчерашното решение на гръцкото правителство е много тревожно по две причини. От една страна, това се тълкува като ход на отчаяние и на нарастваща паника. От друга страна, остава впечатлението, че властите в Атина не са оптимистично настроени относно възможността за скорошно постигане на споразумение с международните кредитори по необходимите реформи, което би довело до отключване на спешна финансова помощ за Гърция.

Вероятността за споразумение на предстоящата в петък (24-ти април) среща на Еврогрупата беше много малка, но вчерашните отчаяни мерки от страна на гръцките власти предполагат, че шансът за това вече е нулев. Остават плахи надежди за намиране на решение на гръцката криза на предстоящата следваща среща на Еврогрупата на 11-и май. Но това изнервя допълнително финансовите пазари и засилва страховете за скорошно изпадане на Гърция в неплатежоспособност с оглед предстоящото на 1-ви май поредно погасяване на гръцко задължение към МВФ за 195,1 млн. евро и на задължение за цели 770 млн. евро към Фонда на 12-и май. В същото време властите в Атина ще трябва да намерят и над 2 млрд. евро, за да посрещнат месечно плащане на пенсии и на заплати в публичния сектор. Всичко това подсилва опасенията за риск от просрочване на тези предстоящи плащания, за изпадане на Гърция във фалит по нейни външни задължения за общо около 313 млрд. евро и за евентуално излизане на страната от еврозоната, ако в скоро време няма съществен пробив в преговорите, който да доведе до размразяване на оставащите около 7,2 млрд. евро от настоящата спасителна финансова програма на ЕС и МВФ за Атина за общо 240 млрд. евро.