Източник:  www.darikfinance.bg

Рано сутринта в понеделник преди седмица телефонно обаждане ме събуди. Беше приятел от Вашингтон, политически консултант, следящ отблизо Русия: "Има билборд с твоята снимка с лице срещу Кремъл. Изпращам ти снимката, в случай, че не си я виждал."

Смартфонът ми звъннна втори път – със снимката. На фасадата на 10-етажна сграда от сталинската ера в Москва на ул. "Тверская", са изписани думите "Национален предател" през лицето ми на снимка, на която се усмихвам. "Харесвам снимката, но не съм сигурен за посланието", казах на приятеля ми във вятърничав опит да се пошегувам.

На следващия ден Държавната дума, долната камара на руския парламент, гласува вдигането на депутатския ми имунитет, така че да мога да бъда съден по обвиненията за присвояване на обществени средства след това ме отстраниха от работа.

Обвиненията бяха скалъпени по начин, типичен за съвременна Русия. Моето истинско престъпление – през март 2014 г. бях самотен дисидент, когато Думата гласува с 445 "за" и 1 "против" одобряването на анексирането на Крим. Моят вот влезе в заглавията на Запад, където е добре известно моето отвращение от президента Владимир Путин. Аз съм предприемач и искрен застъпник на използването на технологиите, за да стане правителството по-прозрачно. Бях демократично избран, за да представлявам Новосибирск, третият по големина град в Русия.

Преди време работех за един от главните противници на Путин – Михаил Ходорковски, който беше в затвора от 2003 до 2013 г. Взех участие в масовите протести срещу управлението на Путин през 2005 г. и 2012 г. През годините получих много заплахи да си правя сметка.

Никога няма да забравя мрачния следобед на 18 март 2014 г., когато седях спокойно в Кремъл, докато членове на Думата стояха и аплодираха, когато Путин защитаваше вземането на Крим. Той наричаше мен и критиците като мен "национални предатели", фраза, използвана навремето от Хитлер. Знаех, че нахлуването в Украйна означава война, икономически срив за Русия и преобръщане на всичко, което съм търсил, включително опита на администрацията на Обама да "рестартира" американо-руските отношения, за което страстно се застъпвах.

През следващите няколко месеца Русия стана свидетел на по-голямо изтичане на мозъци, тъй като правителството на Путин затегна мерките срещу всяко дисидентство. В средата на август по време на делово пътуване в чужбина открих, че кредитните ми карти не работят. Водещ руски вестник скоро съобщи, че властите са ми забранили да пътувам зад граница и са иззели авоарите ми. Имах еквивалента на 21 млн. долара. И оттогава не съм се връщал. Аз съм един от около милион руснаци – мислители, реформатори, бизнесмени, учени и обикновени хора, търсещи свобода – които бяха изгонени от Русия през последните няколко години. Вече не сме в родината си не защото не я обичаме, а защото ценностите и културата на нашето отечество се промениха толкова радикално , че ние потърсихме убежище в по-свободните страни на Запада. На нас ни липсват домовете и семействата и на повечето от нас ни липсват сънародниците, за които знаем, че са любопитни, грижовни и сред най-умните на света. За съжаление, тези черти са впрегнати за обвиняването на хора като мен и други елементи на политическа промяна за икономическите и културни проблеми в моята страна.

Русия от 2015 г. е като Германия през 1933 г. Не правя сравнението лекомислено. Путин обеща да съживи руската икономика и "възстановяването" на националното ни достойнство можело да бъде постоянно само чрез завоевания и кръвопролития в бъдеще. Западът Споделя вината – в края на студената война той повтори грешките от Версай 1919 г., с въвеждането на шоков капитализъм, вместо да интегрира Русия в стабилен световен ред. Но е безполезно да обсъждаме миналото, въпросът е какво да се прави.

Политическата опозиция в Русия беше така старателно потисната, че си мисля, че най-добрата надежда може да се намери сред изгнаниците. След разпадането на съветския блок прогресивните източноевропейски елити преориентираха своите страни около националното обновление. За контраст, в Русия и Украйна беше задържана старата бюрокрация от съветски стил. Елитите не могат да бъдат променяни постепенно, защото новодошлите ще бъдат корумпирани от лошите практики и подходи на миналото. Бъдещето трябва да се строи от нулата.

Тези от нас, които останаха, могат да помогнат да се стигне до несъществувала досега класа в нова Русия. Ние притежаваме големи съкровища– хора, които ни четат или слушат, въпреки цензурата в интернет, общуват с нас и ни вярват, въпреки разликите като отдалеченост и статут. Предприемачи, журналисти, артисти, изследователи и учени – имаме неосезаема, но истинска мощ. Ето защо сме заплаха за Путин.

Нашата визия за Русия е проста, но отива отвъд благородната, но обречена мантра на опозицията към призоваване на честни избори. Искаме по-малко, но отговорно централно правителство. Искаме независима и модерна съдебна система, с ясно разграничаване на властите. Искаме данъците да отиват в самоуправляващите се регионални и местни общности, с което да се сложи край на продължаващия от векове централизиран контрол на Кремъл. Искаме да отключим силите на предприемачеството и конкуренцията, така че Русия, благословена с изобилие от петрол и газ, да не зависи само от тях за икономическо оцеляване.

Скептици, включително руснаци фаталисти, казват, че единственият жизнен опит на нашата страна е автокрацията, но те грешат. Десетилетия съветски тоталитаризъм, последван от клептокрация, научи руснаците да разчитат на себе си и да оцеляват благодарение на собствената си инициатива. Нашата съзидателна и предприемчива енергия може да се отприщи – ако има равенство пред закона и политическа воля за налагането му.

От Лондон през Силициевата долина до затворите на Путин, руските хора на промяната чакат. Това са хора като Павел Дуров, който създаде водещата руска социална мрежа "ВКонтакте", иззета от приближените на Путин и който сега е в изгнание на Запад; Леонард Блаватник, имотният бизнесмен и филантроп, живеещ в Ню Йорк; Алексей Навални, политически активист, който беше преследван по съдебен ред за битката си срещу корупцията и който остана в Русия; Ходорковски, сега в изгнание в Швейцария.

Какво общо помежду си имат те? Всички те се грижат за Русия и всички те имат глобална визия, готова да поеме каквото е най-добро от Запада, за да се помогне на тяхната родина. По-добре ли е да останеш и да се бориш от затворническата килия или да промениш нещата чрез оказване на натиск отвън? Това е въпрос, с който се боря всеки ден. Но зная, че бъдещето на русия изисква ново старъп поколение, което ще върне обратно страната ни. /БГНЕС/ Иля Пономарьов, предприемач в областта на технологиите и член на Държавната дума, имунитетът му беше вдигнат заради противопоставянето му на присъединяването на Крим. Сега живее в изгнание. Коментарът му е публикуван в The New York Times/