"Файнешъл Таймс" съобщава, че Европейската централна банка е инструктирала големите гръцки търговски банки да се въздържат от увеличаване на техните експозиции в гръцки държавен дълг. Това най-вероятно ще окаже допълнителен натиск върху правителството в Атина да постигне споразумение с международните си кредитори, за да бъдат отключени оставащите около 7,2 млрд. евро по настоящата спасителна програма за Гърция в размер на 240 млрд. евро.

Новото ограничение на банковите надзорници на ЕЦБ, одобрено от Управителния съвет на централната банка, беше съобщено на гръцките банки чрез официално писмо във вторник, посочва "Файнешъл Таймс".

Това ограничение е в съответствие с последните политики, предприети от ЕЦБ, за да се ограничи размера на финансиране на гръцкото правителство чрез емитиране на нови краткосрочни държавни ценни книжа.

ЕЦБ вече определи таван от 3,5 млрд. евро на размера на съкровищни бонове, които могат да бъдат използвани от гръцките банки за тяхно финансиране чрез Механизма за спешна ликвидност (ELA).

Последното решение на ЕЦБ става в момент, в който Гърция се намира в напрегнати преговори със своите международни кредитори, включващи европейските правителства, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, относно спасителната финансова програма на страната.

Правителството на гръцкия премиер Алексис Ципрас, която беше избрано през януари, поведе кампания срещу мерките за строги икономии, които според него биха задълбочили икономическата рецесия в страната. Но кредиторите на страната отказаха да отменят досегашната спасителна програма и заявиха, че Гърция ще трябва да представи списък с приемливи реформи. Преди време (на 20-и февруари) властите в Атина се съгласиха на четиримесечно удължаване на настоящата спасителна програма, но кредиторите на страната продължават да държат блокирани оставащите около 7,2 млрд. евро по тази програма и това поставя Гърция под реален риск за скорошно изпадане в неплатежоспосбност.

Миналия месец ЕЦБ спря да приема гръцки облигации като обезпечение, което би позволило на гръцките търговски банки да се възползват от нейните редовни операции за осигуряване на ликвидност. Това принуди банките в страната да разчитат единствено на програмата за спешни заеми (ELA) през Гръцката централна банка.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги отхвърли критиките на гръцките власти, че банката играе твърдо с Атина. По-рано този месец Драги посочи, че кредитирането на Гърция от страна на ЕЦБ вече възлиза на около 100 млрд. евро, като това се равнява на около две трети от брутния вътрешен продукт на страната. Последното нещо, което може да се каже е, че ЕЦБ не оказва подкрепа на Гърция, посочи той.