Източник:  www.darikfinance.bg

Исландия зарови в земята кандидатурата си за влизане в ЕС, може би за много дълго време. Страната, водена от евроскептицизма, отказа да подчини риболова си на квотите на Брюксел.

Решението бе формално огласено в четвъртък в Литва, която е ротационен председател на ЕС и ще трябва да го предаде на Европейската комисия. То е прилагане на програмата на дясноцентристката коалиция, която е на власт от 2013 година и обеща да сложи край на процеса на присъединяване.

"Интересите на Исландия са по-добре осигурени извън ЕС", заяви външното министерство в сайта си.

Премиерът Сигмундур Давид Гюнлаугсон припомни, че "никоя от партиите" на власт не е имала намерение да продължи работата, която би трябвало да се свърши преди присъединяването към 28-те държави членки на ЕС.

Като привърженик на присъединяването лидерът на опозиционните социалдемократи Арни Пал Арнасон, съжали за задължаващото действие от страна на изпълнителната власт, която не успя да получи мнозинство в парламента по този въпрос.

Трябваха много специални обстоятелства, за да може Рейкявик да подаде заявка за членство през 2009 г., когато на власт, след тежката финансова криза, дойде първото в историята на страната правителство на левицата. Финансовият срив бе разклатил доверието на гражданите в техните национални институции и срина стойността на исландската крона, което предизвика желанието за приемане на еврото.

Исландските социалдемократи не успяха да обяснят на обществеността как ще се преодолее пропастта между Брюксел и Рейкявик по въпроса за риболовните квоти. Този деликатен въпрос дори не бе обсъждан по време на преговорите, водени между юни 2011 и януари 2013 г.

Когато Партията на прогреса /центристка и аграрна/ и Партията на независимостта /консервативна, близка до деловите среди/ взеха отново властта, те се опитаха да намерят решения. Но в крайна сметка се взе решение да се защити интереса на риболовците.

"Правителството няма намерение да провежда референдум", заяви министерството на външните работи. И дори повече "ако процесът трябва да се повтори в бъдеще, правителството смята за важно да не се направи без предварително допитване до нацията".

Дори мнозинството от избирателите да предпочетат референдума, изглежда трудно да си представим какво би могло да ги накара да гласуват с "да" един ден, тъй като страната вече има много предимства благодарение на връзките си с ЕС, без да страда от недостатъците.

Исландия е член на Европейската асоциация за свободна търговия и прилага Конвенцията от Шенген, което позволява свободно движение на хората.

Това позволява на страната да изнася морския улов към сушата без тарифната бариера, въпреки че това я вкарва във "войната на скумрията" с ЕС. Откакто Исландия увеличи своята квота за улов през 2010 г., с мотива, че глобалното затопляне е накарало скумрията да мигрира на север, конфликтът не е решен, въпреки многобройните срещи.

На острова изглежда немислимо да се остави Брюксел да определя исландската риболовна квота.

Шенгенското пространство стимулира друг важен отрасъл за страната - туризма, който е от решаващо значение за валутните постъпления.

Повече от шест години след рухването на финансов сектор в страната, което потопи острова в рецесия, основната грижа на по-голямата част от исландците не е ЕС, а заемите, сключени през годините на икономическия "бум", които трудно се връщат.

"БВП на глава от населението остава по-нисък, отколкото през 2008 г., и въпреки че няма недостиг на работа, ни липсват добре платени работни места, особено за младите специалисти", коментира пред AFP Асгеир Йонсон, професор по икономика в Исландския университет. /БГНЕС/