Гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис, обвини Европейската централна банка (ЕЦБ), че оказва натиск върху правителството му. „По мое мнение ЕЦБ упражнява политика срещу нашето правителство, и по този начин не ни остава да си поемем дъх спокойствие.", това каза Варуфакис в интервю за радиостанция Мега ТВ, цитиран от онлайн версията на германския вестник "Цайт".

Той посочи, че трябва и другите страни от еврозоната, а също и Международния валутен фонд (МВФ) да бъдат принудени да постигнат споразумение с Гърция.

Представители на Европейската централна банка, Европейската комисия и МВФ се договориха за възобновяване на преговорите за реформи с правителството в Атина. Натиск за поставяне на публичните финанси в ред, също идва от Германия. В отговор на въпрос за отношенията с германския министър на финансите Волфганг Шойбле Варуфакис каза: „Г-н Шойбле ми каза, че съм изгубил доверието на германското правителство. Аз му казах, че никога не съм се ползвал с такова."

Правителството в Атина трябва да докаже до края на месец април какви алтернативни предложения за реформа има по отношение на еврозоната. Гърция е под натиск и защото страната трябва да продължи да обслужва дълга си.  През март трябва да бъдат платени на МВФ 1.5 милиарда евро, а през лятото се дължат още 6.7 милиарда евро към ЕЦБ.

Всъщност новото гръцко правителство не искаше да преговаря с кредиторите. Под натиск от страна на ЕС, МВФ и Европейската централна банка обаче, новият режим отстъпи през февруари.

Възобновяването на преговорите с Тройката е заплашено и от скандала с репарациите. Става въпрос за решението от 2000г., в съответствие с което Германия трябва да плати около 28 милиона евро на близките на 218 гръцки цивилни, които са били убити по време на Втората световна война.  В съответствие с решението владения като Германския археологически институт и Гьоте-институт биха могли да послужат като компенсация.

Федералното правителство отхвърля компенсации и репарации почти 70 години след войната. То разчита на т.нар. договор „2 плюс 4" в който страните заявяват, че всички въпроси свързани с периода на следвоенна Германия са уредени. Бившите членки на конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа - включително и Гърция са одобрили договора. Въпреки това сега гърците казват, че са подписали договора със „забележка". Въпреки това в превода на немски език се споменава, че договора е взет с „голяма задоволство", а забележката е че е „искрено" приветстван.

Гърците настояват да им бъдат заплатени 476 милиона райхсмарки, които били договорени с нацистка Германия. В отговор Германия посочва, че става въпрос за класически репарации и следователно са в сила правилата от договора „2 плюс 4".