Източник:  www.darikfinance.bg

Китай отново увеличава военния си бюджет. Това отговаря на новото самочувствие на страната, но безпокои съседните държави. Пекин би могъл обаче да демонстрира силата си и по друг начин, коментира Александър Фройнд пред Deutsche Welle.

Пекин определено не притежава военната мощ на една суперсила. Досега Китай се налагаше в света само с икономическа мощ и се държеше демонстративно настрана от големите конфликти - поне във военно отношение.

Досегашният му приоритет беше да застигне развитието на водещите икономически страни. Това обаче със сигурност ще се промени, защото в последно време Китай започва да се проявява като все по-самоуверен и все по-агресивен играч.

Неслучайно смята отново да увеличи военния си бюджет и то значително. Увеличението наистина е малко по-скромно от миналогодишното, но Китай от доста време вече инвестира неимоверни суми в модернизирането на армията си, с което предизвиква безпокойство не само в съседните страни. Китайското ръководство не без основание се аргументира, че САЩ изразходват в пъти повече средства за въоръжаване. Само че американците се смятат за последната останала суперсила. А може би не трябва да мерим нещата с различен аршин?

Във военно отношение Китай все още не може да се състезава с най-силните. Вярно е, че армията му, наброяваща над 2 милиона войници, е най-голямата в света, вярно е, че има най-мощните ВВС в Азия и че притежава междуконтинентални ракети с ядрени бойни глави, които могат да поразят и САЩ. Само че за Пекин е важна не само отбраната на страната, а и офанзивната защита на нейните интереси. Точно затова Китай смята да инвестира в нападателно оръжие, за да може бързо да решава в своя полза евентуални регионални конфликти с конвенционални оръжия. Пекин иска например самолетоносачи – защото засега притежава само един, и то купен втора ръка от Украйна.

Някои биха могли да кажат, че китайците с право се опитват да станат лидери и във военно отношение, след като в икономиката вече са доказали мястото си. В крайна сметка и други велики сили са налагали интересите си с военни средства - например американците, а сега и руснаците в Украйна.

По тази логика, в цяла Азия днес върви процес на надпревара във въоръжаването, която би трябвало да алармира всички страни в света. Става дума не само за глобализираната световна търговия по азиатските морски маршрути. Става дума за растящото недоверие в Азия и падащите задръжки конфликтите да се решават с военна сила, а не по дипломатически път. Това може да доведе до катастрофа с разтърсващи последици за целия свят.

Защото освен Китай бързо се въоръжават също Индия и Япония, Филипините, Индонезия, Виетнам - всъщност почти всички. А поводи за конфликти в Азия има достатъчно. Най-взривоопасни са териториалните спорове за някои ненаселени острови, апетитите към които непрекъснато се разпалват от националистическите сили в съответните страни. Става дума за вероятни находища на суровини, в действителност обаче и за сфери на влияние. А Китай провокира и на много места вече създава свършени факти - бетонира атоли и ги превръща в летателни писти, кръстосва с военни кораби и демонстрира присъствие: "Вижте ни, тук сме и ще останем!"

Китай преосмисля политиката си за сигурност. Неслучайно подготвя нов закон за борба срещу тероризма, който би позволил военна намеса и в чужбина, ако са застрашени негови граждани или националните интереси на страната. В съседна Япония също планират подобен закон. И там консервативно-националистическото правителство смята пацифистката конституция за остаряла, с оглед на предполагаеми заплахи, включително от Китай. Кой би отказал някому правото на отбрана? И не звучи ли "закон за борба срещу терора" всъщност добре? САЩ имат такъв. Само че границата нам агресията е неуловима, както е известно. И както неведнъж вече са доказвали други държави.

Увеличаването на военния бюджет не означава непременно, че Китай действително се готви за война. Все още има време грешките от миналото да бъдат избегнати.

В повечето азиатски страни икономическото развитие играе по-важна роля от териториалните конфликти. Тесните търговски връзки предотвратяват ескалации и укрепват доверието и сътрудничеството. Бизнесът обединява.

А процъфтяваща икономика означава и благосъстояние. Ако от това печелят повече хора, националистическите подстрекатели нямат шанс - било в Пекин, в Токио или във Вашингтон. Сега е нужна най-вече разсъдливост, защото провокациите бързо могат да излязат извън контрол. При това проявата на въздържаност не е е белег за слабост, защото силата може да се демонстрира по различни начини. А Китай отдавна е суперсила. И е постигнал това без оръжия.