Източник:  www.darikfinance.bg

Президентът Барак Обама се връща към политиката на сдържане спрямо американските противници по света, която може да продължи няколко десетилетия, както бе с политиката на президента Хари Труман след Втората световна война.

Подобно на президента Рузвелт, който търсеше взаимно приемливи решения със Съветския съюз, първоначално Обама също се опитваше да постигне взаимно разбиране с потенциалните външнополитически противници, пише Х. Грийнуей в Boston Globe.

Както писа дипломатът Джордж Кенън от Москва в знаменитата си "дълга телеграма" до Държавния департамент, "мирното съвместно съществуваше със Запада в дългосрочна перспектива" е нещо, на което Сталин не разчита. Неговият "невротичен поглед върху международните отношения" и "инстинктивното за Русия чувство на незащитеност" го принуждават да гони своето, докато Западът не отстъпи. Именно сдържането на Русия, за да се избегне войната, става "доктрината Труман".

Обама се опита, но не съумя да изведе САЩ на нов път в отношенията с Русия. И понеже разбира, че няма военно решение на проблемите с тази ядрена сила, сега той вече формира дългосрочна политика на сдържане, за да обуздае агресивните амбиции на Владимир Путин.

Има много въпроси относно политическите стъпки от миналото. Не сгреши ли Западът с унизителното си отношение към Русия след разпада на СССР? Беше ли необходимо разширяването на НАТО на Изток? Но всичко това са въпроси на миналото, а Обама трябва да действа в една конкретна обстановка и да използва средствата, с които разполага. Пред себе си той има един Путин, у когото се наблюдават някои сталински признаци на "невротичен поглед" върху международните отношения и инстинктивното чувство на незащитеност в съчетание с нездрав национализъм.

Целта на новата дългосрочна политика на Обама е да обуздае Русия с помощта на санкции и политически съюзи, разполагайки обаче и военни средства за сдържане. До голяма степен за тези цели спомага и рязкото падане на цените на петрола, от които толкова много зависи икономиката на Русия. Путин няма да даде Крим, но може да бъде убеден да спре агресията срещу Украйна и другите бивши съветски републики.

Стъпките на Обама за нормализиране на отношенията с Куба се вписват в новата политика на сдържане. Заявлението за нормализирането бе направено точно преди официалното посещение в Куба на един високопоставен руски "ястреб". Отчитайки, че Путин чрез агресивни методи изпробва отбранителната система на НАТО, като изпраща самолети във и принуждава натовските прихващачи да действат, Западът не желае Русия да възстанови плацдарма си в Куба.

Значението на тази политика е не само в това, че тя ще позволи да бъде сдържана путиновската Русия, но и в това, че няма да позволи сегашното положение да прерасне в пълномащабна Студена война, в която се оказа Хари Труман. Путин не е Сталин, а неговата Русия не е Съветският съюз, който бе световна сила с амбицията да доминира на всяка цена. Сдържащата доктрината на Обама все така допуска сфери, в които сътрудничеството би било изгодно. Освен това не бива да се допуска излишна конфронтация с Русия, каквато се опита да предизвика Грузия по време на президента Джордж Буш-младши. В момента, например, е нецелесъобразно приетото неотдавна решение на украинския парламент да се поеме курс към влизане в НАТО.

В края на своя дълъг живот Джордж Кенън коментира, че неговата политика на сдържане през Студената война е станала твърде милитаристична. Доктрината на Обама цели да се избегне тази прекалена милитаризация на американската външна политика.

Тази дългосрочна политика ще дава тон и спрямо нарастващия агресивен национализъм на Китай. Чрез пренасочване на стратегията си към Азия САЩ ще се стремят да разширят присъствието на своите военно-морски сили в китайските морета, за да защитят интересите на азиатските си съюзници и да пресекат надигащите се агресивни стремежи на Китай. Но наред с това ще се проучва възможността за сътрудничество в областта на търговията и решаването на проблемите с глобалното затопляне.

Съгласно доктрината на Обама трябва да се избягва конфронтацията, подтиквайки Китай да действа според вече приетите геополитически правила. При това всякакви опити за неуместна конфронтация ще се пресичат.

Мюсюлманските държави се намират в състояние на хаос, но "Ислямска държава" вече не притежава онази сила, с която разполагаше, преди авиацията на САЩ да се намеси. В дадения случай въоръжената конфронтация беше неизбежна, но Обама не желае САЩ отново да бъдат въвлечени във сухопътна война. Обезглавяването на американските граждани от целяха да предизвикат прекомерна реакция, която би позволила на джихадистите да се представят като единствените защитници на исляма от неверниците.

По думите на ген. Джон Алън САЩ воюват "с идеята... с образа, олицетворяващ непобедимостта, с образ на активист, който действа от името на исляма".

За победата над идеята се изисква много време, но ислямският екстремизъм, подобно на комунизма, сам ще се унищожи. И ако Западът може да помогне за сдържането на екстремизма, отърсването от него могат да направят единствено самите мюсюлмани.

Както писа Хенри Кисинджър за стратегията на сдържане, политиката на Обама ще се превърне "в постепенен процес, в стремеж крайната политическа цел да бъде постигана на незавършени етапи" вместо нереалистичната цел за бърза победа, която толкова много привлича неговите критици.