Източник: БНР

Днешният трети и последен ключов вот в парламента на Гърция отново не успя да излъчи нов държавен глава, което означава, че страната се насочва към предсрочни парламентарни избори в началото на следващата година.

Общо 168 депутати подкрепиха номинацията на Ставрос Димас за нов президент на Гърция, но при необходими минимум 180 гласа от 300 - местния парламент. Същият брой гръцки депутати гласуваха в подкрепа на Димас и на втория вот на 23-и декември, когато обаче бяха необходими 200 гласа, за неговото избиране.

Според гръцката конституция, проваленият президентски вот означава, че парламентът на страната трябва да се саморазпусне до десет дни, след което да бъдат насрочени общи парламентарни избори в рамките на следващите тридесет дни (или за края на януари, или за началото на февруари 2015-а година).

Последните проучвания на общественото мнение показват, че крайната левица СИРИЗА на Алексис Ципрас ще спечели тези предсрочни избори, но може би няма да успее да формира самостоятелно правителство. Данните на агенция Interview показват, че СИРИЗА води с 2,4% пред партия "Нова демокрация" (основен партньор в настоящата управляваща коалиция), но след разлика между двете партии от 2,5% само до преди седмица. Това не изключва вероятността за провеждане и на втори кръг от предсрочни избори в края на зимата или началото на пролетта.

Междувременно гръцкият премиер Антонис Самарас обяви, че още утре ще отиде при настоящия президент Каролос Папуляс, за да поиска разпускане на парламента и провеждане на предсрочни избори на 25-и януари 2015-а година. Той изрази увереност, че неговата партия "Нова демокрация" отново ще дойде на власт сред новите избори. Гръцкият народ не желае страната да се върне по пътя на кризата, посочи Самарас и отбеляза, че малцинството от гръцки депутати е довело до провеждане на предсрочни избори в началото на следващата година. Няма да позволим на никой да постави под въпрос мястото на Гърция в Европа, подчерта гръцкият премиер.

Опозиционният лидер Алексис Ципрас пък определи 29-и декември като "исторически ден" за гръцката демокрация. Днешният вот показа, че гръцките депутати не могат да се подават на изнудване и шантаж. Гръцкият народ е решен да сложи край на налаганите отвън строги мерки на икономии, подчерта шефът на СИРИЗА. Проваленият трети вот задълбочи спада на акциите, търгувани на борсата в Атина, като фондовият индекс Athex Composite index вече се срива с над 11 процентни пункта. Новината за проваления вот и за предсрочни избори в Гърция засегна най-силно банковия сектор на страната. Акциите на банката Eurobank Ergasias SA се понижават с цели 17,87%, на Piraeus Bank SA - с 13,92% и на Attica Bank SA - с 13,04%.

Потвърдените инвеститорски опасения за разрастване на гръцката политическа криза задълбочиха и спада на останалите европейски борси. Общият Stoxx Europe 600 се понижава с 0,43%, немският индекс DAX пада с 0,87%, а френският индекс CAC40 - с 0,46%. Най-солидно понижение бележат борсите от т.нар. "периферия" на еврозоната, като италианският фондов индекс MIB вече пада с 2,36%, а испанският индекс Ibex-35 - с 1,74%.

В същото време има и вълна от продажби на гръцки държавни облигации, което доведе до повишение на тяхната доходност (лихва). Сега лихвата на 10-годишните гръцки ДЦК се повишава над важното ниво от 9 процентни пункта, докато доходността на 3-годишните книжа скочи до рекорден връх от 11,17%. Доходността на аналогичните италиански книжа се повиши към 2,1%, а на испанските книжа - до 1,7%. Гръцката политическа криза доведе до бягство на инвеститори към германски държавни облигации, което срина доходността на 10-годишните немски дългови книжа до рекордно дъно от едва 0,565%.