Източник:  www.darikfinance.bg

Петролът поевтинява и това изнервя онези, които са вложили средства в енергийния сектор. Саудитска Арабия и Русия се надяват ниските цени да сложат край на шистовата революция в САЩ. "Зелените" пък с радост наблюдават объркването в нефтения сектор.

Но цикличният спад на цените е свойствен както за нефтения, така и за останалите пазари. Да, продавачите харесват високите цени много повече от ниските. Но сегашният спад открива път за американския шистов нефт. Има три аргумента защо падането на петролните цени не са пречка за шистовата индустрия.

Първо, шистовият добив е печеливш и при сегашните ниски цени. Ние знаем това дори поради самия факт, че шистовият бум започна по време на рецесията през 2008-2009 г., когато цената на петрола падна под 50 долара за барел. Дори когато котировките на нефта скочиха над 100 долара, американските шистови компании продаваха нефта си за по 85-90 долара.

Това съотношение между цената на сорт WTI и британският Брент е последица от местното свръхпроизводството на нефт при ограничените възможности за съхранението му, транспортирането и преработването. Въпреки това през последните пет години в отрасъла влязоха 500 млрд. долара частни инвестиции. Индустрията на шистовия петрол в САЩ се оказа достатъчно печеливша, за да поддържа бързия ръст на добива и развитието на инфраструктурата при вътрешни цени, които са съпоставими със световните.

Второ, добивът на шистовия нефт става все по-ефективен. А това означава, че той може да бъде доходен и при сегашните по-ниски цени. Методите на добива плюс развитието на технологии, позволяващи да се определи къде точно е находището, а сондирането да се движи точно по криволичещите шистови пластове, вече са много по-ефективни от началото на революцията в сектора.

Добивът на шистов и традиционен газ от една сонда се е увеличили през последните четири години с над 300%, по данни на EIA. Такъв растеж на производителността може да се сравни със соларната енергетика (ако се отчетат капиталовите разходи на единица добив). Но при соларните панели бяха необходими 15 години, за да се стигне до този резултат и сега секторът е в застой. Докато в индустрията на шистовия нефт такова забавяне не се наблюдава.

Третият аргумент в полза на шистовия добив са гигантските мащаби и разнообразието на американската петрола инфраструктура. Много нефтодобиващи държави имат едва по няколко находища и неголям брой добиващи компании. Понякога и една-единствена. В САЩ нефтените находища са десетки, добиващите компании са хиляди и още десетки хиляди фирми, свързани с отрасъла плюс милиони километри петролопроводи и железопътни линии.

Сред тези хиляди компании непременно ще се намерят първооткриватели като онези, които започнаха шистовата революция. Когато рентабилността започне да пада заради ниските цени - възможно по-ниски от сегашните, тези пионери ще търсят революционни способи за добив.

Но не мислете, че най-революционните технологии вече се прилагат на практика: един вид те лесно се внедряват, щом компаниите се къпят в пари. Рационалният бизнес не се отказва лесно от действащите технологии и оборудване, за да изпробва нещо ново. Всъщност именно тежките и трудни времена съдействат на бизнеса да пробва увеличаване на печалбата чрез нарастване на ефективността.

Появяват се все нови технологии, включително автоматизираното сондиране, микросондирането, което позволява по-бързо да се монтира и задейства оборудването поради по-малката площ на сондата, нови видове сондиране - възможно е скоро да се използват лазери, анализиране на големи масиви от данни, като добивът се оптимизира благодарение на обработката на гигантски обем от информация.

Не бива да се забравят и нанотехнологиите, които могат радикално да променят химическия състав на суровината и да подобрят екологичната сигурност, водоснабдяването на сондите и дори разбиване на пласта без използването на вода, а също нови видове високочувствително оборудване за сондите, с чиято помощ ще може рязко да се увеличи добива благодарение на технологии за създаване на изображение в реално време и микросеизмично наблюдение.

Новите технологии ще навлязат в практиката след няколко години и отново всички ще се дивят защо "неочаквано" добивът в САЩ е нараства с по 3 млн. барела на ден, въпреки бурния растеж от последните години.

Постепенно това изобилие ще се разпространи и в други държави, където залежите от шистов нефт са съпоставими с американските. Цените на суровината ще останат циклични, но следващите цикли могат да бъдат предизвикани от прилагането на нови технологии. И светът ще бъде все така залят от нефт. /Марк Милз, физик от Института Манхатън в The Wall Street Journal/