Източник:  www.darikfinance.bg

За да се разбере как Владимир Путин напредва с кампанията си да промени реда в Европа, наложен след студената война, трябва да се гледа отвъд източна Украйна, където Кремъл е зает със създаването на държава-марионетка.

Пък и Украйна, както президентът Барак Обама обича да посочва, не е член на НАТО.

Да помислим за Унгария, член на НАТО, чийто министър-председател наскоро нарече Путин политически модел, достоен за следване. Или Словакия, друга натовска страна, чийто премиер от левицата свърза възможното разполагане на войски на НАТО в неговата страна със съветската инвазия от 1968 г. Или друг член на НАТО като Чешката република, чийто министър на отбраната направи подобно сравнение и където правителството се присъедини към Словакия и Унгария в битката със санкциите на ЕС срещу Русия. Или Сърбия, член на натовското "партньорство за мир", която покани Путин да посети Белград този месец за военния парад в чест на 70-та годишнина от освобождението на града от Червената армия.

После имаме Полша, която доскоро беше водеща сила в усилията вътре в НАТО и Европейския съюз в подкрепа на обсаденото прозападно украинско правителство и наказване на агресията на Путин. Този месец новият полски премиер Ева Копач нареди на външния министър спешно да преразгледа своята политика. Тя заяви пред парламента, че е загрижена за "изолация на Полша" в рамките на Европа, която може да настъпи поради поставянето на "нереалистични цели" в Украйна.

Обама се поздравяваше сам за това, че е начело на "единен отговор" от страна на Запада, който, както той твърди, е поставил Путин в изолация. В действителност голяма част от алианса тихо започна да отстъпва пред Москва. Тези правителства правят това отчасти по икономически причини – зависещи от Русия както за енергийни източници, така и като пазар за техни експортни стоки, се притесняват от последиците от засилващите се санкции.

Но някои от тях изглежда започват да поставят наред със своята сигурност и идеологически залози. Те разбраха, че не си струва да се притесняват дали заплахата за нахлуване на Русия в страни от бившия съветски блок е истина или дали воденият от Обама НАТО наистина ще дойде да ги защитава. Така се стигна до изпреварващата позиция на чешкия премиер Бохуслав Соботка, по чиито думи страната му не би желала войски на НАТО да бъдат изпращани в Полша и Прибалтийските страни като възпиращ Русия фактор.

Соботка беше надигран от Роберт Фицо от Словакия, бившият комунист, който след като отхвърли войските на НАТО с отказ на призива на Обама за увеличаване на разходите за отбрана, нарече санкциите срещу Русия "самоубийствени" и "безсмислени". Но и тази позиция на Фицо изглежда слаба в сравнение с речта в края на юли на Виктор Орбан в Унгария, който описа Русия като пример за това как "трябва да изоставим либералните методи и принципи на организиране на обществото, тъй като либералните ценности днес обединяват корупция, секс и насилие ".

Ако това е "единен отговор", той изглежда дирижиран по-скоро от Путин, отколкото от Обама.

Забележителното е, че обръщането на Източна Европа идва само десетилетие след голямото разширяване на НАТО през 2004 г., когато Полша и Чехия с благодарност и ентусиазъм подкрепяха американската инвазия в Ирак. Какво стана?

Както намеква Робърт Колсън от радио Свободна Европа, отговор може да бъде открит в "откритото писмо", изпратено от политически лидери и интелектуалци от тези страни до Обама през юли 2009 г., когато, по време на първата му година в Белия дом, той започна "нулиране" на връзките с режима на Путин. "Много американски официални лица са стигнали до извода, че Източна Европа е избрала веднъж завинаги", гласи писмото. "Подобно мнение обаче е преждевременно." /Джексън Дийл във Washington Post/