Източник:  www.darikfinance.bg

Владимир Путин може да се ползва с 80% обществена подкрепа в Русия за своята политика в Украйна, но става все по-ясно, че е отхапал по-голям залък, отколкото може да сдъвче. Въпросът е: В кой момент това ще му струва позицията като президент?

Оставете настрана моралната и геополитическа бъркотия в Украйна. Руснаците са напълно прави, че Западът се възползва от посткомунистическата слабост на Русия, за да посегне на историческото пространство на страната им. Доктрината Монро може да е несъвместима със съвременното международно право, но всеки, достатъчно силен, за да прекрачи стратегическите сфери на интереси, го прави.

Има смисъл и основание в твърдението на Путин, че един многополюсен свят би бил по-добър за популяризиране на каузата на човешкото развитие. Нито една власт или коалиция не е достатъчно мъдра или достатъчно заинтересована, за да претендира за глобален суверенитет.

Не трябва да ни изненадва, че Русия и други страни започнаха да изграждат институционална структура за мулти-полярност. Шанхайската организация за сътрудничество, която включва Русия, Китай и четири държави от бившия Съветски съюз в Централна Азия, е създадена през 2001 г.

Миналия месец петте страни от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка създадоха обща банка за развитие и резервен фонд за диверсифициране на източниците на кредитиране на развиващите се икономики.

Политиката на БРИКС изрично оспорва условността, наложена на кредитополучателите от Световната банка и Международния валутен фонд, въпреки че едва ли Китай ще отпусне заем на Тайван или ще приеме тибетските претенции за независимост.

Но остава фактът, че Русия е твърде слаба, за да предизвиква Запада, поне по начина, по който го направи в Украйна. Брутният вътрешен продукт на Русия е около 2 трилиона долара, а населението е 143 млн. души и бързо намалява. САЩ и Европейският съюз имат комбиниран БВП на стойност около 34 трлн. долара и население от 822 млн. души. Най-простата аритметика показва, че Западът може да нанесе много повече щети на Русия, отколкото обратното.

Дори в разцвета си, Съветският съюз беше суперсила за много кратко време. С икономика, съответстваща на около една четвърт от тази на САЩ, той беше в състояние да поддържа груб военен паритет само като харчи 4 пъти повече от националния си доход за отбрана, както и правеше, в ущърб на увеличаването на благосъстоянието на населението.

Днес балансът на силите е още по-неблагоприятен за Русия. Руската икономика е по-слаба, а армията е много по-малка и по-зле въоръжена. Единственото, което държи Москва в глобалната игра са огромните запаси от ядрени оръжия и газовият монопол на европейските пазари. Но Русия няма как да използва ядрени оръжия в Украйна, защото и самата тя ще бъде поразена.

Ето защо Путин реално е безсилен. Той няма да може да запази контрола си върху Крим и Източна Украйна. Западът ще изисква оттеглянето на руските части от окупираните територии, за нормализиране на отношенията с Кремъл. А загуба в този конфликт ще струва на Путин дълго градената еднолична власт.

Ето защо той ще се опита да подклажда напрежението още дълго, без да се намесва открито. Това обаче ще доведе до по-нататъшно затягане на западните санкции и дори налагане на ограничения върху износа на газ, общи ограничения за износа, изключване от Световната търговска организация, изтегляне на Световното първенство по футбол през 2018 г. от Русия и т. н. Руските банки няма да имат достъп до глобалните капиталови пазари, а всеки, който нарушава санкциите ще попада под ударите на щатските финансови регулатори, които, както видяхме, не се притесняват да налагат глоби за милиарди долари.

Всичко това ще означава рязко понижаване на жизнения стандарт на руснаците, задълбочаване на неравенството в страната и засилване на недоволството от властта.

Естествена реакция на руската общественост ще бъде да се обедини зад лидера си. Но този лидер може да не е Путин, защото дебатът за цената на неговата политика все още не се е състоял, заглушаван от държавния контрол върху медиите.

Ето защо е много вероятно да се стигне до компромисни решения, като по-голяма автономия за руската общност в Украйна и гарантиране на неутралитета на страната по отношение на структурите на НАТО. Крим пък вероятно ще бъде поставен под международна юрисдикция с участието на Русия.

Въпросът не е дали Путин ще приеме такъв изход, а дали някой ще му го предложи. Западът вече не вярва на нищо, което казва руският президент. Барак Обама публично го обвини в лъжа. Германският канцлер Ангела Меркел, по-рано най-силният поддръжник на Путин в Европа, описа поведението му като самозаблуда. Всички лъжат, но мащабите на дезинформация идваща от Кремъл достигнаха епични размери. Дали Западът е готов да се примири с Путин?

Парадоксално, но големите лидери често се провалят след катастрофи във външната си политика. В Русия има достатъчно сили, които могат да махнат Путин от власт преди страната да потъне заедно с него. Този сценарий вече е разиграван през 1964 г., когато Централният комитет на Комунистическата партия принуди Никита Хрушчов да слезе от власт.

Такъв сценарий беше невъобразим само преди няколко месеца, но вече се очертава като доста вероятен. Ерата на Путин може да приключи по-рано, отколкото си мислехме.

/Робърт Скиделски, почетен професор по политическа икономика в Университета Уоруик, член на Британската академия за история и икономика и на британската Камара на лордовете, автор на биографията на Джон Мейнард Кейнс, напуснал Консервативната партия заради несъгласието си с интервенцията на НАТО в Косово през 1999 година, в The Project Syndicate./