Колкото и да мразим светофарите, трябва да се примирим с мидсълта, че шофьорите прекарват около две седмици от живота си, докато чакат пред устройствата с трите светлини. Те определят ритъма на движение на милиарди хора по всички краища на света, а светлините им са се превърнали в нарицателно за позволение или забрана или за повишено внимание. На 5 август 2014 г. светофарът стана на 100 години, припомни агенция Speed Press.

Първият светофар работи в Охайо

Всъщност принципът на работата на светофара е по-стар дори от автомобила. Още през 1868 г. в Лондон свети газов фенер, излъчващ червена и зелена светлина, който се управлява от полицай. Само след три седмици работа обаче съоръжението експлодира и ранява тежко служителя на реда. Така минават още 46 години, докато в Кливланд, Охайо, започва да работи първият светофар на принципа, познат и днес. Идеята за него има много бащи. Сред тях са Лестър Уайър, полицай от Солт Лейк сити, и Гарет Морган, син на някогашен роб, откривател на противогаза и на химикал за изправяне на косата. По данни на производителя на светофарни уредби Siemens в Германия има 1,5 млн. подобни съоръжения. Ако човек почака при червен сигнал на всяко от тях по една минута, ще загуби около три години от живота си.

Синхронизацията им е истинско изкуство

И въпреки че всеки от нас се изнервя от дълго чакане по светофарите, смисълът от тяхната употреба рядко бива подлаган на съмнение. „Синхронизацията е истинско изкуство", обяснява Вилке Рейнц. Инженерът на Siemens е отговорен за „интелигентни транспортни системи" и нощем дори сънува светофари. „Има невероятни алгоритми, посредством които можем да регулираме трафика. И те могат да бъдат модифицирани много сериозно" - невинаги за радост на шофьорите. „Някои общини оставят трафика да „тече", а други го забавят изкуствено. По този начин шофьорите са принудени да се отказват от личните си автомобили и да се прехвърлят към обществения транспорт."

Полицията и Бърза помощ могат да „резервират" зелена светлина

Всички, занимаващи се с организация на движението, са идиоти, които си уреждат „зелена вълна" по пътя към вкъщи. „Подобни работи се чуват често, но са пълни глупости", обяснява Райнц. „Организацията на движението е наука и се прави от професионалисти." В зависимост от това какви цели преследва дадена община, трафикът може да бъде ускорен или забавен. „Да изпълниш политическата воля и в двата случая е истинско изкуство." Въпреки това само някои имат винаги право да бъдат пред останалите. Бърза помощ и полицията могат така да организират маршрута си, че всички, които пресичат пътя им, да чакат на червено. Понякога „зелена вълна" се пуска и за кордони на политици и други високопоставени лица.

Свят без светофари е само мечта

Заплашено ли е съществуването на светофара? Напоследък все по-често се използват кръгови движения, които трябва да ускорят потока от автомобили. „Те обаче не помагат във вътрешността на градовете", казва Райнц. „Някои общини дори поставят светофари на кръговите движения - и така ги правят безсмислени." Експертът по светофарите Райнц мечтае за свят без светофари. „Защото колите могат да комуникират помежду си и сами да изчисляват оптималния транспортен поток. Само че на пътя има също и колоездачи, както и пешеходци. Ето защо елиминирането на сигналните уредби ще остане само мечта", смята Райнц.

До няколко години светофарът ще казва на шофьора: „Трябва да си поговорим!". Например за времето, в което ще свети червено. „Тогава той би могъл да ви каже: „Изключете двигателя!". При всички положения обаче цветовата комбинация „червено-жълто-зелено" ще бъде запазена, тъй като се е наложила по целия свят. В Китай се опитаха да променят познатата схема, като поставят цвета на комунизма на мястото на зеления, но всичко завърши с транспортен хаос.

Времето за чакане е време за флиртуване

Всъщност чакането на светофара си има и положителна страна - тогава можете да флиртувате с човека от съседната кола. При направено изследване 71% от всички шофьори признават, че поне веднъж са използвали времето за чакане за закачки с представител на противоположния пол. Това събужда интереса дори на транспортния психолог Юрген Мерц. „Флиртуването успокоява", обяснява експертът. А когато човек е спокоен, шофира по-сигурно.