Източник:  www.darikfinance.bg

Образът на адмирал Джън Хъ е навсякъде в Китай тези дни, въпреки че той е починал преди почти 600 години.

Властите в Китай напомнят на хората, че съдбата на страната е да бъде водеща военноморска сила, пише Bloomberg.

Почти един век преди Христофор Колумб да открие Америка, Джън предприема серия от пътувания с кораби с ненадминати до индустриалната революция размери, техническо съвършенство и големина на екипажите, достигайки до Индия и Африка, а според някои историци, дори до Калифорния.

Съживяването на мита за Джън идва в момент, когато Китай предявява претенции за около 90 на сто от Южнокитайско море.

По този начин Пекин обаче влиза в конфронтация с държавите от Югоизточна Азия и САЩ, чиито флот патрулира в района след Втората световна война. Геополитическото господство над Южнокитайско море би означавало контрол върху една от най-важните икономически и политически области в света.

Китайците вярват, че имат правото да бъдат велика сила и са решени да докажат това свое право.

През Южнокитайско море преминават водните пътища към Тайван и Сингапур, като всяка година по тях се превозват товари на стойност 5.3 трилиона долара - от желязна руда и петрол до компютри и детски играчки.

Претенциите на Китай се базират на карта от 1947 г., но претенции към морето имат и Виетнам, Малайзия, Филипините, Бруней и Тайван. За съседното Източнокитайско море Пекин пък спори с Япония.

Според експерти крайната дългосрочна цел на Китай е да постигне паритет във военноморския капацитет на САЩ в Тихия океан.

Усещайки как Вашингтон насочва вниманието си към предизвикателствата на външната политика в Близкия изток и Украйна, Пекин постепенно налага влиянието си върху Южнокитайско море.

Това става с различни средства. Например китайски кораб "заседна" в плитчината Скарбору през 2012 г., въпреки претенциите на Филипините. А през тази година Пекин разположи нефтена платформа за 1 млрд. долара край Параселските острови - спорната област с Виетнам.

Заплахата от Китай кара всички останали държави в региона да търсят сътрудничество и да пренебрегват териториалните спорове помежду си. Но това не може да спре Пекин.

А историята на Джън дава увереност на китайците. Адмиралът е разполагал с флот от 255 плавателни съдове и общ екипаж от над 27 000 души, предимно войници. Където се появявали китайските кораби, те предизвиквали страх и пълно подчинение, само с размера – дължина над 100 метра и броя си.

Пътешествията на Джън приключили през 1433 г. със смъртта му. Новият император обявил, че поддържането на тази флота е твърде скъпо за хазната и я разрушил, като преместил войниците от нея на северната сухопътна граница на Китай.

Сега Пекин има за цел до 2049 г., когато настъпва 100-годишнината от установяването на комунистическото управление, да възстанови своето икономическо, политическо и културно превъзходство в Азия.

Южнокитайско море е и богато на ресурси, по данни на EIA под него се намират 11 милиарда барела петрол и 5.4 трилиона куб. метра природен газ. Водите му, пресечени от множество малки острови, дават около 10 на сто от общия улов на риба в света.

Китайският флот постепенно се модернизира. Базата му на най-южния край на остров Хайнан се разширява. Съоръжението разполага с два големи кея, всеки дълъг по километър и още 4 кея по 230 метра, предназначени за подводници, както и с подводен тунел, по данни на американското разузнаване.

Пекин провежда политика на леки провокации срещу останалите държави с претенции към Южнокитайско морe, изпитвайки тяхната решителност, но и готовността на американския флот да реагира и да помогне на официалния си съюзник - Филипините. Така Китай постепенно подкопава съюзите на САЩ в Азия. А всичко едва сега започва.

Има две течения в стремежа за възход на Китай. Според едното господството над Южнокитайско море е неизбежен резултат от китайската икономическа и военна експанзия.

Другото смята, че Пекин ще трябва да ограничи амбициите си или рискува да провокира война, в която могат се включат и САЩ.