Неколцина капиталистически лешояди се опитват да съсипят едно цяло народно стопанство, твърди политическото ръководство на закъсала Аржентина. Така ли е наистина? Така ли е наистина? Отговор на въпроса търси наблюдателят на Deutsche Welle Ута Тоферн.

Аржентинската президентка Кристина Кирхнер се справяше досега сравнително успешно с дълговата криза. По всичко изглеждаше, че неприятностите, оставени ѝ в наследство от предишните правителства, са превъзмогнати. След успешното преструктуриране на дълговете през 2005 и 2010 година Аржентина започна да се стабилизира, икономиката дръпна напред и нагоре, дълговете се изплащаха в срок. Малката група инвеститори, които не се съгласиха с преструктурирането на дълга, първоначално бяха игнорирани, а впоследствие - дори криминализирани. "Лешояди" - така Кристина Кирхнер нарече хедж фондовете, които докараха Аржентина до състояние на техническа неплатежоспособност. Въпросните хедж фондове заведоха и спечелиха дело срещу Аржентина, в резултат от което техните искания блокираха обслужването на дълговете към всички останали кредитори.

Кристина Кирхнер

Опасна игра

За повече яснота - ето и предисторията: след кризата от 2001 година повечето частни кредитори се отказаха от близо 70 процента от заемите, които бяха отпуснали на Аржентина, за да ѝ помогнат да се изправи отново на крака. Седем процента от държателите на аржентински дългови книжа не се съгласиха с преструктурирането на дълга. Сред тях са и хедж фондовете, които успяха да издействат пред съд в САЩ да им бъдат върнати 100 процента от отпуснатите пари. Именно тях Кристина Кирхнер нарича "лешояди". Клишето за капитализма и неговата грозна муцуна функционира в този случай отлично - и Кирхнер знае това много добре. На пръв поглед нещата са повече от ясни: неколцина кридитори блокират решаването на дълговия проблем и застрашават платежоспособността на една цяла държава - при това за сметка на обикновените хора в Аржентина. От морална гледна точка това е безспорно крайно несправедливо. И Кристина Кирхнер залага именно на тази карта.

Почти е сигурно, че Организацията на американските държави ще настоява за международно уреждане на въпроса и ще подкрепи Кирхнер в борбата ѝ срещу хедж фондовете. Защото ако те прокарат изцяло своите искания, последиците ще са действително сериозни, тъй като останалите кредитори биха могли да настояват за същото - и то не само в случая с Аржентина. Подобно развитие би усложнило преструктурирането на дълговете по цял свят.

Само че от юридическа гледна точка хедж фондовете имат пълно право. И второ: те не представляват единствено хитрите финансови жонгльори, но и дребните вложители, инвестирали спестяванията си в аржентински държавни облигации. От което следва, че и те са "лешояди". А единствената им грешка е всъщност, че са имали неблагоразумието да вярват, че държавните облигации са сигурни, тъй като държавите спазват международното право и изпълняват обещанията си. Сачо че Аржентина, например, не го стори. И още нещо: икономическият подем, постигнат благодарение на преструктурирането на дълга, не беше използван адекватно и така бързо се стигна до нова криза. Но и за това са виновни старите дългове, твърди правителството.

Два сценария

"Лешоядите" са всъщност добре дошли за аржентинското политическо ръководство. Сега то не само ще прехвърли собствената си вина върху чужди рамене, но и ще се опита да "интернационализира" въпроса. В момента Аржентина изчаква: или хедж фондовете ще се поддадат на международния натиск и ще се откажат от голяма част от исканията си, като по този начин държавният фалит ще бъде предотвратен. Или пък Аржентина съзнателно ще обяви банкрут - на гърба на собственото си население, и ще изчака до края на годината, когато ще отпадне клаузата за равноправно третиране на всички кредитори. В крайна сметка едно ново преструктуриране на плащанията би довело дори до намаляване на дълга.

Само че този сценарий е също толкова кошмарен, колкото и представата, че хедж фондовете биха могли да успеят да наложат всичките си искания. Международната общност трябва да намери компромис и да настоява за правила, които да гарантират правна сигурност както на инвеститорите, така и на държавите. Да се издава присъда единствено на базата на морални критерии е в случая крайно неудачно. Необходими са общовалидни правила, които да защитават най-важната валута - доверието.