На 3 юни президентът на САЩ провъзгласи нова американска стратегия в Източна Европа. Варшавската реч на Барак Обама се свеждаше до три постулата: Първият е връщането на САЩ към активната военна политика в Европа; вторият - подсилване на военния потенциал на източноевропейските съюзници; третият - запазване на Украйна в границите й от 17 март и задълбочаване на нейното сътрудничество със западните структури за сигурност. Според Барак Обама тези мерки трябва да станат основа за обновената стратегия "за сдържането на Русия".Така започва коментарът на Алексей Фененко*

Подобно становище изрази наскоро вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън. По време на посещението си Букурещ в на 20-21 май той заяви, че украинската криза принуждава НАТО да коригира военнополитическата си стратегия.  По думите му алиансът трябва да укрепи източния си фланг. Байдън посочи също, че е необходимо да бъдат увеличени финансовите инвестиции в съюза, за станe той "по-силен и единен".

Изказванията на ръководителите на САЩ показват обновената американска стратегия за Източна Европа. Вашингтон започва ревизия на "Основополагащия акт за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност" между Русия и НАТО от 1997 г. Според неговите условия НАТО обещава да не разполага ядрено оръжие и големи военни контингенти на територията на новите членове на алианса. От своя страна Москва обещава да не създава заплахи за новите членове на съюза и да продължи преговорите за разоръжаване. За подсилване на тези разпоредби страните създадоха механизми за редовни консултации. Клаузите на "Основополагащия акт" бяха развити в Римската декларация от 2002 г., подписана в навечерието на втората вълна от разширяването на НАТО на изток.

Сега положението се променя. Администрацията на Обама е намерила в украинската криза предлог за преразглеждане на правилата на взаимодействие с Русия. Изпращането на американски военни контингенти в Полша, редовните навлизания на американски военни кораби в Черно мори, военните маневри на САЩ в Естония - всичко това е търсене на новата стратегия за разширяването на военното присъствие на САЩ в Източна Европа. В Балтийско-Черноморския регион може да се появи пълноценно военна инфраструктура на НАТО.

Първо, САЩ изграждат опорните точки на своето присъствие в Източна Европа. Ключова роля ще бъде отредена на Полша и Румъния. В Прибалтика Вашингтон очевидно възлага тези задачи на Естония. Нейната територия позволява контрол върху изхода от Финския залив и е в непосредствена близост до Петербург. Американските експерти гледат на Латвия като на потенциално нестабилна страна заради присъствието на голямо количество рускоезично население. А Литва им изглежда като държава, разположена далеч от Балтийския театър на военни действия.

Второ, Вашингтон ще се опита да потуши бунта на редица източноевропейски държави. През последваните години Унгария и Словакия се опитаха да градят самостоятелна политика към Русия. Колебания се забелязват и в ръководството на България, която преговаря с "Газпром" за осъществяването на проекта "Южен поток". Задачата на американската администрация е да бъдат подсилени антируските настроения в Будапеща, Братислава и София. В перспективата на САЩ ще бъде и поддръжка за политическите сили във Финландия и Швеция, които се изказват за премахване на неутралния статут на страните си.

Трето, САЩ засилват военното си присъствие в Черноморието. Американските експерти са обезпокоени от това, че след присъединяването на Крим Русия отново ще установи господство над Черно море. Във Вашингтон не са сигурни и за бъдещата позиция на Турция. (Достатъчно е да си спомним, че в хода на "петдневната война" от 2008 г.** Анкара на практика затвори протоците за американския флот.) Алтернатива може да бъда разполагането на американска военна инфраструктура по бреговете на Румъния и България. Ако се съди по изказванията на Байдън, Вашингтон възнамерява да построи в Румъния противовес на създаваната наново руско военна инфраструктура в Крим.

Четвърто, администрацията на Обама се опитва да привлече Украйна към обновената стратегия на НАТО. Прякото встъпване на тази страна в алианса в настоящия момент е нереалистично. Но от 2005 г. Вашингтон поощрява военното сътрудничество между Украйна и източноевропейските членки на НАТО Полша, Литва и Латвия. В бъдеще към тях очевидно ще се присъедини Румъния. Подкрепата си за киевския режим САЩ ще могат да осъществяват чрез съюзниците си от НАТО.

Сред американските експерти няма единодушие относно бъдещето на Украйна. Условно може да бъдат обособени два подхода. Привържениците на първия допускат, че Украйна може да запази границите си от 17 март 2014 г. Привърженик на втория изхожда от това, че Донбас явно е загубен както Крим. Не бива да се изключва вариантът, че Украйна ще започне военна интеграция н НАТО в териториално орязан формат.

Тези насоки в американската политика засега пребивават в етап на формиране. Несъмнено е едно. Вашингтон се отказва от правилата на взаимодействие с Русия, както бяха определени през 1997 година. Пред Москва фактически възникват два варианта за действие. Единият е да се разработят контрамерки срещу създаващата се американска инфраструктура в региона. Другият - използване на дипломатическите ресурси за кардиналното обновяване на "Основополагащия акт".

*Алексей Фененко е е доцент във факултета за световна политика към Московския държавен университет "М.В. Ломоносов".