Източник:  www.darikfinance.bg

Всеки, който ви казва, че Украйна е арена на борба между Русия и Запада, греши. Това са мързеливи приказки, изречени от незнаещи хора, но помагат за създаването на истинска трагедия, за която всички трябва да бъдем загрижени.

Историята на украинската криза започна не през февруари с бягството на Виктор Янукович, а през 1991 г. с независимостта. Отчаяни в желанието си да разбият комунизма, приватизаторите разпродадоха държавни активи колкото се може по-бързо. Не ги бе грижа в чии ръце отиват, те просто искаха да съществува частна собственост. Мислеха си, че новите собственици ще държат на правата си и следователно ще изградят стабилно общество, управлявано от върховенството на закона.

Западът уби тази мечта. Изнасяйки богатството си в офшорни дестинации - Австрия, Карибите и различните данъчни райове британска собственост - украинските собственици получиха възможността да се наслаждават на западните имуществени права, като едновременно с това трупат дивиденти и от хаоса у дома.

Така сметките на приватизаторите се оказаха погрешни. Вътрешни хора грабнаха украинската промишленост, особено могъщи бизнес кланове се създадоха в градовете Донецк и Днепропетровск. Те се бореха за контрол върху правителството в Киев, но всички имаха един и същ основен интерес: да увековечат хаоса. Колкото по-дълго Украйна тънеше в бъркотия, толкова по-богати ставаха те.

Това не бе Русия срещу Запада, всеки бе в кюпа. Просто погледнете безполезната посредническа компания, която създаде Дмитро Фирташ през 2004 година, с която да закупува газ от Русия и да го продава на Украйна. По този начин правеше повече от 600 милиона долара на година. Компанията "РосУкрЕнерго" бе западно-източно съвместно предприятие: половината на "Газпром", а другата половина притежаваше австрийска банка. Всеки долар, който тя печелеше, бе долар загуба за обикновените украинци.

Някои щяха да повярват, че Янукович е демократичен, проруски президент, свален от западни шпиони - обаче се сдоби със своите палати и ловни имоти чрез британски компании за шистов газ, а активите на сина му бяха придобити чрез Холандия и Швейцария. Украйна стана модерен Прометей, окована с вериги за земята, докато лешоядите от всички геополитически убеждения дружно й ядяха черния дроб.

Корупцията бе противна. Украйна е на второ място в Европа по брой на заразени с ХИВ - 230 000 украинци са инфектирани с вируса. Въпреки това през 2012 и 2013 г. повече от една пета от бюджета за антиретровирусни медикаменти бяха незаконно присвоени чрез фалшиви търгове. Активисти в борбата срещу корупцията смятат, че 30 процента от парите за обществени поръчки в годишния бюджет са били откраднати.

Това са 15 милиарда долара на година - същата сума, за която Украйна моли Международния валутен фонд. За три години управление на Янукович неговият син стана вторият най-богат човек в Украйна. Янукович вкара в затвора политическия си противник Юлия Тимошенко, за да покаже колко е корав.

В паралелната реалност на някои коментатори Тимошенко бе прозападно, а Янукович - проруски настроен. Всъщност тя е от Днепропетровск, а той - от Донецк, така че и двамата са про-себе си. Истинското политическо разделение в Украйна винаги е било между различни индустриални кланове, чиито служители доминират парламента. Сега Янукович избяга, Донецк загуби силата си и по подразбиране Днепропетровск взе превес. Украинците не се бунтуваха за това да бъде заменен един бизнес клан с друг, затова те настояват за незабавни избори.

Протестиращите са още на Майдана в централната част на Киев, защото това не е първата им революция. През 2004-2005 г. те свалиха от власт Янукович и избраха президент, който назначи Тимошенко начело на своето правителство. Те й се довериха, че ще направи нещата по-добри и се прибраха по домовете си, но корупцията продължи. Този път те продължават да оказват натиск. Да не кажа голяма дума, но тази стратегия работи. Нов закон за обществените поръчки проби през корумпирания стар парламент и премахва вратичките, които позволяват годишно да бъдат откраднати 15 милиарда долара. Наказанията за корупция са по-строги, регистрите на собствеността са по-добре изготвени, контролът върху разходите на държавните служители - по-стриктни. Това е смисълът на революцията. Украинците се опитват да се преборят за контрола върху страната си с олигарсите от Донецк, Днепропетровск и от други места, които с помощ, идваща от изток и от запад, ги грабеха 23 години. Левицата би трябвало да ги аплодира.

От клишето с противоборството между Изтока и Запада печели само един: Кремъл. В Украйна Москва опитва да запази уродлив режим, противно на желанията на украинците, които искат да живеят достойно, защото старите порядки й носеха пари. Русия се страхува, че ако е стабилна и обединена, Украйна ще се присъедини към НАТО. Затова тя приютява Янукович и заплашва, че няма да признае изборите на 25 май. Русия разгръща пропагандата си, за да представи ситуацията като идеологическа борба, вместо користна. "RT" - телевизията, която преди знаехме като "Русия днес", се обръща към външния свят, докато каналите на държавната телевизия обсипват рускоезичното население с критики към "фашистите" в Киев.

Журналистите, израснали в свят, когато Москва и Западът бяха равнопоставени противници, се чувстват комфортно с този наратив. Далеч по-лесно е да продадат Украйна, ако тя е Чехословакия от 1968 г., отколкото объркана провалена държава, някое европейско Конго.

Докато медиите от всички страни насила вкарват Украйна в клишето Изток срещу Запад, украинците продължават да слушат, че тази битка е геополитическа и междуетническа, а не опит на обикновените хора да вземат контрол върху своите съдби. Има достатъчно истина в карикатурата - западните украинци говорят украински, източните украинци говорят руски - украинците започнаха да й вярват и започнаха да се бият заради това. Загинаха и хора. А пропагандата се превръща в истина.

Журналистите носят отговорност в такива моменти. Трябва да научат какво действително се случва, преди да направят бързи заключения. Нужно е да запомнят, че става дума за обикновените украинци, а не за Москва или Вашингтон. Те трябва да са наясно, че техните мързеливи възгледи са утрешната възпламенителна пропаганда. /БТА/