Снимка: iStock

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че преговорите между Иран и Оман за режима на преминаване през Ормузкия проток продължават да напредват, въпреки новите предложения в Техеран за забрана на американски и израелски кораби и за въвеждане на допълнителни такси върху част от трафика.

Разговорите се водят след месеци на сериозни ограничения върху корабоплаването през един от най-важните енергийни маршрути в света. Възстановяването на трафика се разглежда като ключова стъпка за увеличаване на доставките на петрол и природен газ от Персийския залив и за евентуално връщане към по-широки преговори между Вашингтон и Техеран за прекратяване на войната.

Ирански депутати разглеждат проектозакон, който предвижда американски и израелски кораби да бъдат изключени от бъдещия режим за преминаване. В документа се обсъждат още забрана за товари, свързани с Израел, искания за компенсации от определени „враждебни държави“ и система от такси за услуги като застраховане и покриване на екологични разходи.

Подобни предложения показват, че разликите между позициите на Иран и САЩ остават значителни дори при наличието на признаци за дипломатически напредък.

Вашингтон настоява корабоплаването през Ормузкия проток да бъде възстановено без разрешителни, такси или други форми на предварително одобрение. Американски представител заяви, че временните маршрути през водния път не трябва да бъдат обвързвани с подобни условия.

Техеран от своя страна настоява да запази определена роля в управлението на преминаващите кораби и свързва пълното отваряне на протока с прекратяването на американската морска блокада срещу иранските пристанища.

Иранското предложение предвижда страната да контролира влизането на корабите в Ормузкия проток, докато излизането да бъде наблюдавано съвместно от Иран и Оман. Обсъжда се трафикът да бъде концентриран в централен коридор, а използваните в момента два ограничени маршрута постепенно да бъдат прекратени.

Съществена пречка остава одобрението на върховния лидер на Иран Моджтаба Хаменей. Без неговото съгласие договореността не може да бъде приложена. Иранските власти признават, че комуникацията с него е затруднена и отнема време, което увеличава несигурността около сроковете за окончателно решение.

Допълнително съмнение предизвиква способността на иранските дипломати да гарантират, че евентуално споразумение ще бъде спазвано от всички структури в страната. Арабски посредници са обезпокоени от натиска на по-твърдите представители на иранското ръководство, които настояват договорът по-ясно да подчертава ролята на Иран в Ормузкия проток и да осигурява конкретни политически и икономически ползи за Техеран.

Напрежението остава високо и във военен план. Иранските военноморски сили са нанесли удари по цели, определени като враждебни, в района на входа към протока. Подобни действия показват, че дори при продължаващи дипломатически разговори рискът от нова ескалация остава сериозен.

Тръмп заяви, че САЩ участват в разговорите, но не потвърди наличие на окончателно споразумение. Той посочи, че Вашингтон разполага със значителен контрол върху ситуацията, но призна, че Иран продължава да има възможност да извършва военни действия в района.

Американският президент през последните месеци нееднократно е настоявал Ормузкият проток да бъде отворен и е заплашвал с нови удари срещу Иран, ако това не се случи. През последните дни обаче той се въздържа от непосредствено възобновяване на военните операции и даде допълнително пространство на дипломатическите усилия.

Предишни твърдения за непосредствен пробив в преговорите неведнъж се оказваха преждевременни. Поради това пазарите остават предпазливи към сигналите за предстоящо споразумение.

Петролът сорт брент поскъпна с около 1% и премина 83 долара за барел, след като в предходната сесия се повиши с почти 4%. Движението показва, че инвеститорите продължават да виждат сериозен риск пред доставките въпреки дипломатическите разговори.

Пълното възстановяване на трафика през Ормузкия проток би могло значително да увеличи количествата петрол, достигащи международните пазари. От началото на конфликта между САЩ, Израел и Иран в края на февруари движението през водния път е силно ограничено.

Въпреки това трафикът не е напълно прекъснат. Част от производителите от Близкия изток продължават да извеждат ограничени количества петрол чрез специална система за превоз, подпомагана от американските военни. Някои кораби преминават с изключени устройства за проследяване, за да намалят риска да бъдат идентифицирани и атакувани.

Предложената забрана за американски и израелски кораби може да се окаже по-сложна за прилагане, отколкото изглежда на пръв поглед. Броят на търговските кораби под американски или израелски флаг е сравнително малък, а след началото на войната малко от тях преминават през Персийския залив.

По-големият въпрос е колко широко Иран би определил връзката със САЩ или Израел. Международното корабоплаване има сложни структури на собственост, финансиране, регистрация и управление.

Кораб може да плава под флага на една държава, да бъде собственост на дружество от друга, да се управлява от трета и да бъде финансиран от инвеститори от няколко различни страни. Ако Техеран разглежда собствеността или инвестициите като достатъчна връзка, забраната може да засегне значително по-голям брой плавателни съдове.

Това би създало нова несигурност за корабособствениците и застрахователите и може да увеличи транспортните разходи дори след частичното възстановяване на трафика.

Ситуацията се усложнява и от разширяването на конфликта в други части на региона. Подкрепяните от Иран хути отново засилиха военните действия в Йемен и извършиха мащабна атака срещу сили, свързани със Саудитска Арабия.

При ударите са загинали най-малко 30 военнослужещи от международно признатото правителство на Йемен. Саудитската коалиция съобщи и за изстреляни снаряди към района на Наджран близо до границата с Йемен.

Хутите и Саудитска Арабия поддържаха относително примирие от 2022 г., но през последните седмици напрежението отново се увеличава. Това е особено важно за енергийните пазари, защото след затварянето на Ормузкия проток голяма част от саудитския петрол беше пренасочена към пристанища на Червено море.

Нови атаки в този район могат да поставят под заплаха и алтернативните маршрути, използвани за заобикаляне на Ормузкия проток. Така рискът за петролните доставки вече не е концентриран само в един морски коридор.

Постигането на договореност между Иран и Оман би било важна първа стъпка към намаляване на напрежението, но условията остават далеч от окончателно уточнени. Вашингтон настоява за свободно преминаване, докато Техеран се стреми да запази контрол и политическо влияние върху трафика.

Именно този спор ще определи дали предложените маршрути ще се превърнат в реално и устойчиво отваряне на Ормузкия проток или само във временна схема за преминаването на ограничен брой кораби.

Докато не бъде постигнато ясно споразумение, петролните пазари вероятно ще останат чувствителни към всяка новина от Техеран, Вашингтон и Маскат. Дори малък напредък може да понижи рисковата премия в цената на суровината, докато нов военен инцидент може отново бързо да я повиши.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.