Снимка: iStock

САЩ и Иран започнаха преговори в Швейцария, които трябва да превърнат крехкото примирие в по-устойчиво споразумение за ядрената програма на Техеран, санкциите, замразените ирански активи и свободното преминаване през Ормузкия проток. Самият факт, че американски и ирански представители седнаха в един и същ дипломатически процес, вече е значим пробив. Но още в първите часове срещата показа колко нестабилна остава почвата под този опит за деескалация.

Разговорите се провеждат в швейцарския курорт Бюргенщок край Люцерн, с участието на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс и иранския външен министър Аббас Арагчи. Катар и Пакистан действат като посредници - роля, която отразява опита на Вашингтон и Техеран да поддържат канал за комуникация, без да превръщат процеса в пряка двустранна капитулация пред собствените си политически публики.

Началото бе напрегнато. Ирански медии съобщиха, че Техеран е спрял участието си заради нови заплахи на президента Доналд Тръмп, но разговорите продължиха. Разминаването между публичната реторика и реалната дипломация се превърна в първия тест за устойчивостта на процеса. Докато Ванс говореше за технически преговори и възможност за напредък, Тръмп отново предупреди, че САЩ могат да ударят Иран, ако подкрепяните от него сили в Ливан не спрат атаките срещу Израел.

Точно тук се намира най-голямото противоречие. Вашингтон се опитва да договори с Техеран рамка за трайно успокояване на региона, но същевременно използва език на сила, който иранската страна трудно може да приеме публично. За Ислямската република въпросът не е само ядрената програма. Той вече включва Ливан, Хизбула, Израел, петролните маршрути и достъпа до милиарди долари ирански средства, замразени в чужбина.

Иран настоява темата за Ливан да бъде поставена в центъра на преговорите. Техеран обвинява Израел, че нарушава примирието, и свързва всяка по-нататъшна стъпка с ограничаване на израелските военни действия. Израел обаче не участва в швейцарските разговори и вече даде знак, че няма намерение да изтегля силите си, докато Хизбула остава заплаха по северната му граница. Това прави формулата изключително сложна - САЩ преговарят с Иран, но част от ключа за успеха се намира в Йерусалим.

Ормузкият проток остава другият централен риск. През него преминава значителна част от световната търговия с петрол и газ, затова всяка иранска заплаха за затваряне веднага се превръща в глобален енергиен въпрос. Техеран обяви, че ще изисква разрешение и задължителна застраховка за корабите, които минават през протока. САЩ, Европа и арабските държави от Персийския залив трудно биха приели подобен режим, защото той би дал на Иран фактически контрол върху един от най-важните морски коридори в света.

На практика обаче петролът продължава да се движи. Въпреки заплахите за блокада, танкери преминават през района, а американските военноморски сили демонстрират готовност да осигурят трафика. Това намалява непосредствения риск от енергиен шок, но не премахва политическата премия в цената на петрола. Пазарите вече следят не само думите на Техеран, а и всеки сигнал дали режимът ще превърне Ормуз в инструмент за преговорен натиск.

Споразумението, подписано по-рано от Тръмп, дава на двете страни 60 дни за преговори, с възможност за удължаване. Това е кратък срок за толкова натрупани конфликти. От американска гледна точка целта е ясна - ограничаване на иранската ядрена програма, трайно отваряне на Ормуз и намаляване на регионалното напрежение. От иранска гледна точка цената също е ясна - икономическо облекчение, достъп до замразени средства, гаранции срещу нови удари и натиск върху Израел за Ливан.

Преговорите в Бюргенщок няма да решат всички въпроси за един ден. По-важното е дали ще създадат механизъм, който да оцелее при следващата криза. Засега процесът върви по ръба - с дипломатически език в заседателната зала и заплахи извън нея. Именно това прави швейцарската среща толкова важна. Тя не е финал на конфликта, а първият сериозен опит да се провери дали Вашингтон и Техеран могат да превърнат временното примирие в политическа сделка, преди Ливан, Израел или Ормуз отново да взривят масата за преговори.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.