Снимка: iStock

Представете си, че държите в ръцете си банкнота, която с всяка изминала минута става все по-тънка и прозрачна, докато накрая почти не изчезне. Това не е илюзия, а реалността за милиони хора в Турция, където националната валута – лирата – преминава през най-тежкия си период в модерната история. Ако допреди няколко години пътуването до Истанбул беше просто приятно изживяване, днес то е урок по икономическо оцеляване. Когато една валута загуби почти 90% от стойността си спрямо еврото само за седем години, това не е просто цифра в новините, а пълна подмяна на живота на хората. Турската лира вече не е просто парично средство, тя се превърна в символ на скоростното обедняване, където вчерашните цени днес изглеждат като невероятна промоция.

Вглеждайки се в числата от изминалото десетилетие, мащабът на този срив изглежда почти нереален за европейските стандарти. През януари 2019 г. животът в Турция изглеждаше предвидим, а еврото се разменяше за скромните 6 лири. Днес, в началото на 2026 г., ситуацията е коренно различна – за едно евро вече са нужни над 52 лири. Тази безмилостна статистика показва, че парите на хората са се стопили осем пъти спрямо европейската валута. Дори и най-високите лихви или обещанията на политиците не успяха да спрат това „изтичане“ на стойност, което превърна лирата в една от най-слабите валути в света.

Оставени без избор пред лицето на растящите цени, турските граждани и бизнесът започнаха да мерят всичко в твърда валута, за да се спасят от инфлацията. Психологията на обществото се промени – хората вече не спестяват в лири, а веднага обръщат излишните пари в долари, евро или злато. Това създава порочен кръг: колкото по-малко хора вярват на лирата, толкова по-бързо тя пада. Ако допреди години 100 евро в Истанбул бяха сума, с която можеше да живееш като цар седмици наред, днес инфлацията е „изяла“ голяма част от тази преднина. Цените на храната и горивата се променят понякога по два пъти на ден, което прави планирането на какъвто и да е бюджет почти невъзможно.

Търсейки отговор на въпроса какво всъщност можете да купите с парите си в Истанбул днес, виждаме един парадоксален пазар. Докато в София 100 евро се стопяват в рамките на едно стандартно седмично пазаруване, в турската мегаполис тези пари все още купуват значително по-голямо количество стоки, но разликата прогресивно намалява. Ето как изглежда сравнението на покупателната способност между двете столици към началото на 2026 г.:

Историята в това сравнение не е само в количеството хляб или литри гориво, а в начина, по който двете икономики дишат. В София виждаме ефекта на „скъпия живот в стабилна валута“ – вие знаете колко точно ще струва еврото ви утре, но също така знаете, че то купува все по-малко в супермаркета. В Турция е обратното: вие получавате много за вашето евро, но стабилността на услугата и предвидимостта на бизнеса са под постоянен въпрос. Този контраст обяснява защо българските туристи продължават да пълнят пазарите в Одрин и Истанбул – за потребителя със стабилна валута, хаосът в съседната икономика е възможност, докато за местните е ежедневна битка.

Паралелно с разходите за храна, животът в двете столици се разминава драматично и по отношение на наемите и заплатите. В София виждаме ефекта на стабилността – вие знаете колко точно ще струват парите ви утре, но също така знаете, че те купуват все по-малко заради високия стандарт. В Истанбул наемите се изстрелват в небесата, защото собствениците се опитват да се защитят от срива на лирата, често изисквайки плащания директно в евро.

В крайна сметка, докато София се опитва да балансира на ръба на европейските цени със своите все още догонващи доходи, Истанбул остава в плен на една икономическа илюзия – град, който изглежда като „рай за купувачите“ отвън, но е финансово бойно поле за тези отвътре. За нас, наблюдаващи отстрани, остава урокът, че стабилността на еврото е мощно оръжие, но то е само щит срещу валутния хаос, а не вълшебна пръчка срещу поскъпването на живота. Истинската новина не е в това колко хляба купуват сто евро, а в спокойствието да знаеш, че утрешният ден няма да изтрие половината от труда ти. Пазарът не се вълнува от сантименти, а от реалната стойност, и докато лирата не спре своето свободно падане, София ще продължи да бъде остров на скъпата стабилност в морето от евтина несигурност.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.