Снимка: iStock

18-дневното пътуване съвпадна с гореща вълна, която донесе температури от близо 40°C в Швейцария и Италия. Не всички пътища са еднакви. Просто попитайте Бен Спенсър и Питър Смортит, съветват от Euronews Travel.

През юли двамата станаха първите, прекосили Алпите с инвалидна количка. В продължение на 18 дни, през пареща жега и брутални наклони, двамата изминаха 422 километра – еквивалент на 10 маратона – от Монтрьо, на брега на Женевското езеро в Швейцария, до езерото Комо в Италия.

Не им дойде лесно.

Дни след началото на пътуването двамата се изправиха пред стръмно изкачване в дефиле. Без достъпна пътека напред, Смортит – 33-годишен парализиран човек – стана от стола си и се влачи заедно с инвалидната си количка повече от километър нагоре, докато Спенсър го следваше, движейки се само с няколко метра наведнъж. Отне два часа.

„Това беше просто невероятен подвиг на издръжливост“, казва Спенсър по време на телефонно обаждане от крайпътна бензиностанция във Франция, където двамата бяха спрели на връщане към Обединеното кралство. Спенсър е категоричен, че физическата болка е била малка цена за по-голямата цел. Двамата тръгват на това алпийско приключение, за да наберат осведоменост и средства за атаксия, рядко неврологично разстройство, което засяга 12 500 души само във Великобритания – включително Спенсър. Атаксията е кауза, заради която си струва да се изкачи човек.

Има няколко форми на атаксия. Всички те засягат говора, баланса, координацията, слуха и контрола на пикочния мехур по различни начини. Атаксията обикновено е прогресивна и няма универсално лечение.

От 2022 г. Спенсър живее с церебеларна атаксия, форма на заболяването, причинена от увреждане на малкия мозък. С напредването ѝ атаксията го е принудила почти изключително да се качва на инвалидна количка. Той има проблеми с пикочния си мехур и се уморява лесно, което пречи на способността му да говори. Но не бихте разбрали това от биографията му.

Той и Смортит са по-активни от по-голямата част от населението на света. Те играят ръгби за инвалидни колички и заедно са завършили стотици полумаратони и маратони – плюс някои ултрамаратони. Те са преминали през прохода Applecross, или Bealach na Bà, един от най-предизвикателните пътища във Великобритания, известен с 20-процентовите си наклони и остри завои.

Смортит веднъж е изминал сам 1407 километра от Land's End до John o' Groats в Шотландия, като е теглил ремарке зад стандартна инвалидна количка.

През 2024 и 2025 г. двамата участваха и в Лондонския маратон. И двата пъти Спенсър набира средства за Ataxia UK, британска благотворителна организация, която финансира изследвания за намиране на лечения и лекове, като същевременно предлага съвети, информация и подкрепа на хора, засегнати от това състояние.

Пътуването им през най-високите планини в Европа това лято – Alps 4 Ataxia – също набра пари за благотворителната организация.

Забележително е, че всички тези постижения са настъпили от поставянето на диагнозата на Спенсър, в момента, в който той се превърна от „претоварен кариерист“ в гласовит – и видим – защитник на хората, живеещи с атаксия. И на хората с увреждания като цяло.

През 2023 г. Спенсър пътува до всичките 272 станции на лондонското метро, ​​за да повиши осведомеността за състоянието си, както и за достъпността в най-използваната система за обществен транспорт в града.

„Само 93 от тях са достъпни“, казва той.

„Много хора ще започнат да се разстройват за нас, защото не можем да стигнем до нещо, така че просто ще се хвърлим от столовете си, ще се блъснем по стълбите и ще дърпаме инвалидните колички след себе си“, добавя той.

„Това е моментът, в който хората без увреждания се шокират колко недостъпен може да бъде светът.“

Какво наистина е необходимо, за да се прекосят Алпите в инвалидна количка

Това приключение ги изпита както никое преди.

Алпите представиха не само стръмни изкачвания, но и парещи температури от близо 40°C и моменти на реална опасност, всичко това на фона на спиращи дъха пейзажи.

„Питър е до голяма степен спортист на издръжливост, но с мен и моята атаксия, наистина трябваше да измислим модел как мога да го направя и да се възстановя“, казва Спенсър за справянето с разстоянието, изтощителните изкачвания над 2000-метрови проходи и жегата едновременно.

Преди да напуснат Обединеното кралство, те бяха картографирали маршрут, използвайки велосипедни пътеки EuroVelo и тихи пътища през Швейцария и долината на Рона. Екип от трима души, включително двама други с атаксия, помогна с логистиката. Първоначално планирано като 10- до 12-дневно пътуване, пътуването се удължи до 18 дни, тъй като жегата си каза своето.

„И Питър, и аз имаме проблеми с регулирането на телесната си температура“, обяснява Спенсър.

„Петър има травма на гръбначния мозък и може да изпадне в потенциално животозастрашаващо състояние, наречено БА автономна дисрефлексия, при което изведнъж може да припадне от жегата. Веднъж беше на косъм. Наложи се да го залея с много вода.“

Въпреки жегата, физическите и психическите спадове бяха надминати от върховете. Понякога буквални.

„Достигането на върха на първия проход в Швейцария затвърди факта, че можем да го направим“, казва Спенсър.

Той също така ценеше разговорите с минувачите, използвайки всеки като шанс да повиши осведомеността за атаксията и да оспори предположенията за уврежданията.

„Наистина исках хората да разберат, че хората с увреждания могат да постигнат екстремни неща“ – дори такива екстремни, като преминаването на високопланински проходи.

Призив за събуждане за застъпниците за достъпност

Преживяването разкри и пропуски в достъпността.

„Това пътуване помогна да се подчертае, че има още работа, която трябва да се свърши, за да се направи светът достъпен“, казва той. Къмпингите, посочени като достъпни, не са имали подходящи съоръжения, а някои велосипедни маршрути са включвали дълги чакълести участъци и почти непроходими препятствия.

„За ползвателите на инвалидни колички, които искат да участват в спортове на открито, особено когато става въпрос за преминаване през неравен терен или провинция, има толкова много повече неща, които могат да се направят.“

А за хората, живеещи с увреждания като атаксия, пътуването в Алпите е дало по-голям урок.

„Без значение какво увреждане или състояние имате“, казва Спенсър, „просто никога не се отказвайте.“

Още по темата:

Как да избегнете допринасянето за свръхтуризъм в Мексико Сити, докато жителите протестират

Изпратете писмо до себе си през 2045 г.: Тихият чар на парижкото кафене, пътуващо във времето