Снимка: Istock

Новите предложения на Доналд Тръмп за имиграционна политика поставят под въпрос бъдещето на една от най-стратегическите и доходоносни сфери за Съединените щати – международното образование. Целта на мерките е да се ограничи потока от чуждестранни студенти към страната чрез въвеждане на по-строги визови изисквания и засилен контрол върху престоя и обучението, особено в чувствителни научни и технологични дисциплини. Макар аргументите да са свързани с националната сигурност и икономическата независимост, ефектите от подобна реформа рискуват да засегнат не само академичните институции, но и цялостната позиция на Америка като глобален магнит за млади таланти.

През последните две десетилетия САЩ привличат най-голям брой чуждестранни студенти в света – над 1 милион годишно според Institute of International Education. Само през учебната 2022/2023 година техният принос към икономиката на страната надвишава 38 милиарда долара, разпределени между обучение, настаняване, потребление и местна заетост. Китай и Индия формират гръбнака на тази международна вълна, като само китайските студенти съставляват около 27% от всички чуждестранни учащи, а индийските – близо 25%. За университети като NYU, Columbia, USC или Purdue, чужденците не са периферия, а централна част от академичния модел, често достигаща 15–25% от студентския състав.

В този контекст рестрикциите, предложени от Тръмп, не просто регулират потока на хора. Те променят самата философия на американското висше образование – от отворена и глобално ориентирана платформа към по-затворена, вътрешно фокусирана система. Визи от тип F-1 и H-1B, както и програмата OPT (Optional Practical Training), която позволява на дипломирани студенти да работят в САЩ до три години след завършване, попадат под заплаха. Тази програма е от ключово значение за технологичната и инженерна индустрия – сектор, който се захранва именно от този транснационален обмен на умения.

Икономическият ефект е труден за подценяване. Международните студенти обикновено плащат пълна такса, варираща между 40 и 70 хиляди долара годишно, като финансират не само собственото си обучение, но и инфраструктурата, научната дейност и стипендиите за местни студенти. Ако достъпът им бъде ограничен, финансовите основи на десетки институции ще се окажат разклатени, особено за тези, които не са в т.нар. Ivy League, но разчитат на чуждестранен интерес, за да поддържат конкурентоспособност.

През последните години вече се наблюдава тенденция на отлив. Проучвания на American Council on Education показват, че над 60% от университетските администрации отчитат спад в кандидатурите от чужбина, свързан най-вече с имиграционната несигурност. Ако новите рестрикции се въведат, експерти прогнозират допълнително понижение от 15–25% през следващите три години – спад, който не може да бъде компенсиран с вътрешно търсене.

В отговор на това редица университети започват да предприемат контрамерки. Някои отварят кампуси в Обединеното кралство, Дубай или Сингапур, други инвестират в онлайн магистърски програми и партньорства с чуждестранни институции, с цел да достигнат до студентите извън щатските визови ограничения. Трети активират агресивни кампании за набиране на дарения и стипендии, за да поддържат своята интернационална култура въпреки политическия натиск.

Политическият сигнал обаче е ясен – имиграцията вече не се възприема като ресурс, а като уязвимост. Академичният дебат за отвореността, иновациите и глобалния обмен е подменен с реторика на сигурността и контролирания достъп. Кампусите, които доскоро бяха символ на глобална научна мобилност, рискуват да се превърнат в арена на изолация, съмнение и бюрократични ограничения.

Големият въпрос остава дали САЩ ще съумеят да съхранят лидерската си роля в международното образование, или ще отстъпят място на алтернативи като Канада, Австралия, Обединеното кралство и Западна Европа – пазари, които съчетават високо качество с по-голяма предвидимост и административна сигурност. В един свят, където талантът вече не е географски ограничен, конкуренцията за умовете на бъдещето е безмилостна. И ако Америка започне да затваря вратите си, останалите ще ги отворят още по-широко.