Снимка: Istock

В исторически план пазарът на труда в САЩ се е превърнал в основен барометър за състоянието на икономиката, а в последните месеци той дава все повече сигнали за охлаждане. През април частният сектор е създал едва 62 000 нови работни места – най-слабият резултат от юли миналата година насам. Това рязко забавяне идва след три поредни месеца, в които темпът на наемане постепенно отслабваше, но оставаше в рамките на умерения растеж. Най-силно засегнати от спада са малките предприятия и секторите на производството и строителството, където по-високите лихви, нарастващите разходи и несигурността около търсенето поставят допълнителен натиск върху работодателите.

В същото време растежът на заплатите също се забавя. Работниците, които сменят позиции, вече получават средно 6.7% повече, докато при тези, които остават на същото работно място, увеличението е около 4.7% годишно. Това е пореден сигнал, че натискът върху заплатите намалява – не толкова поради слабо търсене, а поради свиване на възможностите за преговори в среда с по-малко отворени позиции и по-високи разходи за кредитиране. Всичко това говори за пазар, който се адаптира – не рухва, но определено губи инерцията си от последните две години.

На този фон погледите на инвеститорите се насочват към официалните правителствени данни за пазара на труда, които ще бъдат публикувани в петък. Очакванията са за ръст от около 125 000–130 000 нови работни места извън селското стопанство – значително по-малко от последното отчетено увеличение от над 220 000. Безработицата вероятно ще остане стабилна около 4.2%, а средните месечни заплати ще нараснат с 0.3% спрямо предходния месец. Тези прогнози показват очаквания за „меко кацане“ на трудовия пазар – т.е. забавяне, без срив, което може да даде на Федералния резерв допълнително пространство да премине към първо понижение на лихвените проценти още през втората половина на годината.

Този сценарий съвпада с цялостната политика на Фед да поддържа стабилен, но не прегрял пазар. Забавянето в наемането би облекчило инфлационния натиск и би дало увереност, че лихвите вече оказват желания ефект. В същото време липсата на мащабни съкращения или влошаване на потреблението подсказва, че икономиката остава устойчива. За бизнеса това е сигнал да действа предпазливо, но не панически, а за пазарите – знак, че пиковете на лихвения цикъл са зад гърба ни.

Ако петъчните данни потвърдят очакванията, вероятно ще станем свидетели на още един етап от нормализацията на трудовия пазар – такъв, при който икономиката забавя темпо, но без да влиза в рецесия. Това е може би най-търсеният сценарий от инвеститорите: умерен растеж, ниска инфлация и плавен преход към по-ниски лихви. Но всяко отклонение – например изненадващо силни или слаби данни – може да разклати и без това чувствителното равновесие.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупки или продажба на активи на финансовите пазари.