Снимка: iStock

Цикълът на повишаване на лихвените проценти на Японската централна банка (BOJ) е изправен пред най-голямото си изпитание, откакто управителят Казуо Уеда пое управлението преди две години, като митата, въведени от президента на САЩ Доналд Тръмп, бързо стесняват възможностите за по-нататъшно увеличение на все още ниските лихви по заеми, пише "Ройтерс".

След решението на Японската централна банка в четвъртък да запази лихвените проценти стабилни на 0,5%, Уеда заяви, че времето за доближаване на базовата инфлация към целта на централната банка от 2% е „донякъде отложено“ - което по същество сигнализира за пауза в повишаването на лихвените проценти за по-голяма яснота относно последиците от по-високите мита.

Но постоянната инфлация на храните, перспективите за устойчиво повишаване на заплатите и опасенията от подновяване на спада на йената може да означават, че Японската централна банка има много причини да не се откаже напълно от плановете си за повишаване на лихвените проценти.

Деликатното балансиране вероятно ще означава, че Японската централна банка ще продължи да сигнализира, че следващият ѝ ход ще бъде повишаване, но ще остави пазарите да гадаят за темпото и времето на бъдещите действия.

„Най-лошият сценарий за Япония е да забави допълнително постигането на 2% инфлация, като продължи с повишаването на лихвите на фона на висока несигурност“, каза Акира Отани, бивш водещ икономист на Японската централна банка, който в момента е управляващ директор на Goldman Sachs Japan.

„Като такъв, най-желаният подход е да се отложат повишенията на лихвите като предпазна мярка“, каза Отани, който отложи очаквания срок за следващото повишаване на лихвите с шест месеца до януари.

Goldman Sachs все още очаква Япония в крайна сметка да повиши лихвения си процент до 1,5% в текущия цикъл на повишаване на лихвите.

На пръв поглед заплахата за зависимата от износа икономика на Япония от световната търговска война може да е достатъчна, за да се откаже от склонността си към повишаване на лихвите в полза на по-неутрална позиция по паричната политика.