Снимка: iStock

Целта на Федералния резерв е да постигне нивото на инфлация поне близо 2%, преди да започне да намалява лихвените проценти.

Това е официална цел, подкрепена от писмена политика, но също така е източникът на нарастващо либерално недоволство, което служи като друга форма на политически натиск върху председателя на Фед Джеръм Пауъл, докато той се опитва да се ориентира в нажежена до бяло изборна година.

Някои от левицата искат тази цифра да е по-висока. Някои биха предпочели Фед да добави втора цел, фокусирана върху пазара на труда. И няколко демократи използваха публичните изслушвания миналата седмица с Пауъл, за да поставят под въпрос произхода на целта и защо има толкова голямо значение за централната банка.

„Изглежда, че идва от Окланд и от 80-те години на миналия век“, каза малко недоверчивият конгресмен Брад Шърман в сряда, когато дойде негов ред да разпита Пауъл.

Либералът от Калифорния беше прав. Пътят към 2% започва с неофициален коментар в Нова Зеландия през 1988 г.

Федералният резерв публично прие стандарта 24 години по-късно, през 2012 г., в процес, който беше посрещнат с дискомфорт от лявата страна на политическия спектър до голяма степен поради липсата на паралелна цел на пазара на труда.

Сенатор Шерод Браун, председател на банковия комитет на Сената, подчерта тази динамичност в четвъртък, когато предложи на Пауъл бързо да намали лихвите, „за да попречи на работниците да загубят работата си“ и добави, че „твърде често изглежда се забравя, че максималната заетост е част от двойният мандат на Фед."

Фед няма числена цел за труда, въпреки че двойният му мандат изисква да се стреми както към стабилни цени, така и към максимална заетост.

Неговата цел за инфлация е ключова поради начина, по който се решава намаляването на лихвите. Пауъл и други служители на Фед ясно дадоха да се разбере, че няма да започнат да намаляват референтния лихвен процент от неговия 22-годишен връх, докато не се уверят, че инфлацията се понижава „устойчиво“ до 2%.

И Пауъл силно сигнализира тази седмица, че целта за инфлация от 2% няма да стигне до никъде. Той го спомена седем различни пъти в рамките на петминутните си встъпителни бележки пред депутатите както в сряда, така и в четвъртък.

Той също така призна произхода на тази цел, идващ от Нова Зеландия, в отговор на въпроса на Шърман, но добави, че „2% се превърна в глобален стандарт, това е доста издръжлив стандарт“. Той затвърди убеждението си, че за САЩ няма да е проблем да достигнат нивото от 2% през следващите месеци.

„Хората винаги говорят за това“, каза Престън Муи, който е в група, фокусирана върху пазара на труда, наречена Employ America. Промяната на целта чрез преместването й още по-високо до 3% „вероятно не е нещо, което е политически в картите за Фед в момента“.

Но говоренето за цифрата все пак „причини много главоболия на Пауъл през последните две-три години“, добави Муи.

Как Фед стигна до тук?

Пътят към целта за инфлация от 2% на Фед беше криволичещ и започна с интервю, което сега е скандално известно в кръговете на централната банка.

Дон Браш, който беше управител на Резервната банка на Нова Зеландия, предложи в неофициален коментар през 1988 г., че иска процент на инфлация между 0 и 1%. Това постави началото на процес на създаване на политика и накара нацията му да приеме официална цел от 2% скоро след това.

Други централни банки го последваха и ходовете бяха критикувани от някои страни като прекалено фокусирани върху инфлацията.

Може би най-колоритното сваляне дойде от Мервин Кинг, британски икономист, който е бил управител на Bank of England. През 1997 г. той каза, че се тревожи, че хипер-фокусът върху ценовите цели ще доведе до това, че централните банкери ще станат „откачени на тема инфлация“.

Федералният резерв, под ръководството на Алън Грийнспан по това време, се съпротивляваше на публичното приемане на идеята, но я обсъждаше през 90-те и началото на 2000-те години.

„Ако четете стенограми на FOMC относно таргетирането на инфлацията, това е повод за безпокойство“, каза историкът на Федералния резерв Сара Биндер относно политически съображения в скорошно интервю.

Имаше съпротива срещу прилагането му по време на кризата през 2008 г., начело с Бен Бернанке. Имаше загриженост сред управителите на Фед, че „трябва да се притесняваме от отблъскването от страна на демократите“, каза Биндер.

Но до 2012 г., с рецесия в огледалото за обратно виждане и Бернанке във втория си мандат като председател, Фед се обърна и целта от 2% беше публично приета.

Бернанке твърди в мемоарите си, че целта от 2% повишава доверието на бизнеса и потребителите и следователно дава на банката повече гъвкавост в решенията й.

Още по темата:

Фед очаква по-ниски лихви, тъй като инфлацията пада