Снимка: iStock

Енергийната компания Cepsa, със седалище в Мадрид, заяви, че ще работи с пристанището на Ротердам за разработването на „първия зелен водороден коридор между Южна и Северна Европа“, което е най-новият знак за това как нововъзникващият сектор привлича интерес от големи компании и организации.

В съобщение във вторник Cepsa, която участва в проучването и добива на нефт и природен газ, заяви, че проектът ще създаде „зелена верига за доставки на водород“ между Пристанището Алхесирас в Южна Испания и Ротердам, холандския град, който е дом на най-голямото пристанище в Европа, предава CNBC.

„Споразумението ускорява декарбонизацията на тежката промишленост и морския транспорт и подкрепя енергийната независимост и сигурност на Европа“, се казва в изявлението.

„Сътрудничеството е част от амбицията на Ротердам да достави на Северозападна Европа 4.6 милиона тона зелен водород до 2030 г.“, се добавя още.

Двете страни подписаха меморандум за разбирателство, свързан с проекта. Акционери на Cepsa са The Carlyle Group и Mubadala Investment Company Group.

„Cepsa планира да изнася водород, произведен в своя San Roque Energy Park близо до залива Алхесирас, чрез превозвачи на водород като амоняк или метанол, до пристанището на Ротердам“, се казва в изявлението от вторник.

Изпълнителният директор на пристанището в Ротердам Алард Кастелайн заяви, че Северозападна Европа използва „много повече енергия, отколкото може да произведе по устойчив начин“.

„Затова създаваме множество търговски пътища за зелен водород, заедно със страните износителки и частните компании по целия свят“, добави той.

Кастелайн описва Южна Испания като „логично място за производство на зелен водород както за местна употреба, така и за износ“, благодарение на пристанищата, вятъра, слънцето и „изобилното пространство“.

„Създаването на този търговски коридор между Алхесирас и Ротердам е значителен принос към амбицията на Европа да намали емисиите на СО2, както и да увеличи енергийната независимост на Европа и да стимулира нашите икономики“, каза той.

Описван от Международната агенция по енергетика като „универсален енергиен носител“, водородът има разнообразна гама от приложения и може да бъде внедрен в широк спектър от индустрии.

Той може да бъде произведена по няколко начина. Единият метод включва електролиза, при която електрическият ток разделя водата на кислород и водород.

Ако електричеството, използвано в този процес, идва от възобновяем източник като вятър или слънчева енергия, някои го наричат „зелен“ или „възобновяем“ водород. Днес по-голямата част от производството на водород се основава на изкопаеми горива.

В съобщението се казва, че компанията има за цел да „води производството на зелен водород в Испания и Португалия до 2030 г. с производствен капацитет от 2 гигавата“.

Компанията ще разработи портфолио от 7 гигавата проекти за възобновяема енергия — включително слънчева и вятърна, за да произвежда възобновяемата енергия, необходима за производството на зелен водород.

Плановете на Европа

Европейската комисия заяви, че иска 40 гигавата възобновяеми водородни електролизатори да бъдат инсталирани в ЕС до 2030 г.

Миналия месец председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен изрази подкрепа за водорода по време на речта си за състоянието на Съюза.

В коментари, преведени на уебсайта на Комисията, Фон дер Лайен заяви, че „водородът може да промени играта за Европа. Трябва да преместим водородната си икономика от ниша към мащаб“.

В речта си Фон дер Лайен също се позова на „целта до 2030 г. да се произвеждат десет милиона тона възобновяем водород в ЕС всяка година“.

„За да постигнем това, трябва да създадем маркет мейкър за водород, за да преодолеем инвестиционната пропаст и да свържем бъдещото търсене и предлагане“, каза тя.

За тази цел Фон дер Лайен обяви и създаването на Европейска водородна банка. Очаква се това да бъде в състояние да инвестира 3 милиарда евро (около 2.91 милиарда долара) в подкрепа на бъдещия пазар на водород.

Още по темата:

United Airlines има за цел да електрефицира самолетите си до 2030 г.

Джо Байдън: Рискът от ядрен Армагедон най-висок от кризата през 1962 г.