Снимка: iStock

Световното нарастване на търсенето на електроенергия може да предизвика още три години нестабилност на пазара и рекордно замърсяване от електроцентралите, ако държавите не направят сериозни промени в начина на производство на ток. За това предупреди Международната агенция по енергетика (МАЕ), предаде "Гардиън".

През миналата година институцията регистрира най-рязкото досега увеличение на търсенето на електроенергия, което предизвика прекъсвания на електрозахранването в големи икономики и доведе до исторически високи цени на енергията и рекордни емисии.

В годишния доклад на МАЕ се посочва, че това може да продължи още три години, което ще има сериозни последици за потребителите и икономиките, ако не се извърши по-бърза структурна промяна в начина на производство на ток.

"Резките скокове на цените на електроенергията в последно време причиняват трудности на много домакинства и предприятия по света и рискуват да се превърнат в двигател на социално и политическо напрежение", заяви изпълнителният директор на агенцията Фатих Бирол.

МАЕ констатира, че световното търсене на електроенергия е нараснало с 6% през миналата година след стабилизирането на глобалната икономика от пандемичната рецесия през 2020 г. Това е най-голямото увеличение от 2010 г. насам, когато икономиките започнаха да се възстановяват от световната финансова криза. Общият ръст на търсенето на електроенергия е над 1500 тераватчаса, което е най-голямото в историята.

Около половината от повишението на търсенето на електроенергия е само в Китай, където то се е увеличило с около 10% в сравнение с 2020 г. През втората половина на годината Китай и Индия пострадаха от прекъсвания на електрозахранването, тъй като доставките на въглища не успяха да отговорят на търсенето в техните електроцентрали.

Глобалното натоварване на електроенергийните системи доведе и до рекордни емисии, тъй като икономиките се обръщат към по-евтините въглищни централи, за да намалят рязко покачващите се разходи. Бирол предупреди, че емисиите от електроенергия трябва да намалеят с 55% до 2030 г., ако светът се надява да ограничи глобалното затопляне и да изпълни целта си за нулев въглероден отпечатък до 2050 г.

Още по темата:

Пълна либерализация на електроенергийния пазар от 2016 г.

Как сривът в петрола може да е позитивен за прехода към зелена енергия