Снимка: iStock

Инвеститорите трябва да внимават и да не подценяват инфлационните рискове, които биха могли да подтикнат Европейската централна банка да затегне паричната си политика. Това каза управителят на централната банка на Нидерландия и член на ЕЦБ Клаас Кнот, цитиран от "Блумбърг". 

„Рисковото поведение на финансовите пазари рязко се е увеличило от началото на пандемията, което ги прави уязвими за обрат в настроенията", каза Кнот в Амстердам, където представи Доклада за финансовата стабилност на холандската централна банка.

„Това рисковано поведение е устойчиво само при ниска инфлация и лихвени проценти. Въпреки че настоящият скок на потребителските цени все още може да се разглежда като до голяма степен временен, от гледна точка на здравословното управление на риска, важно е да се вземат предвид и други сценарии“, каза Кнот.

Инфлацията в еврозоната се развива с най-бързите темпове от 2008 г. насам, задвижвана от енергията и редица статистически ефекти, свързани с пандемията, която би трябвало да избледнее догодина. Въпреки това, постоянните пречки в предлагането подхранват опасенията, че ценовият натиск може да остане повишен за известно време.

„Има нещо повече в процеса на инфлация, което явно не разбираме“, каза Кнот и добави, че ценовият натиск може да се окаже по-силен от прогнозирания в момента. Потребителските цени в Холандия се повишиха с 3% на годишна база през миналия месец.

Възстановяването на холандската икономика е по-силно от очакваното и въпреки че заплахата от възраждане на пандемията не е отшумяла, Кнот каза, че остава „сравнително оптимистичен“ по отношение на перспективите.

„Аз съм по-малко положителен относно натрупването на финансови уязвимости и рискове. Точно сега, когато икономиката се подобрява, ние сме склонни да сме по-малко наясно с нарастващите уязвимости. И това е нещо, от което бих искал да се пазя", посочи Кнот.

ЕЦБ се подготвя да отмени извънредните парични стимули, тъй като икономиките в 19-членната еврозона постепенно започват да излизат от кризата с коронавируса. Но тъй като средносрочната инфлация в региона все още не достига целта от 2%, ще остане в сила по-старата програма за изкупуване на облигации и рекордно ниските лихвени проценти.

„Прекалено рязкото затягане на финансовите условия може да доведе до рискове за финансовата стабилност и косвено да има отрицателно въздействие върху целта за ценова стабилност. От друга страна, запазването на финансовите условия рискува негативни странични ефекти в резултат на търсенето на инвеститорите за доходност“, според Кнот.