Снимка: БГНЕС

Средносрочната фискална консолидация и растеж ще поставят Европа на здрави основи, за да избегне поредната криза на държавния дълг, въпреки нарастващите му нива, причинени от пандемията от COVID-19. Това заяви ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, цитирана от „Ройтерс“.

Георгиева, която говори на събитие, организирано от университета Бокони в Италия, заяви, че смята цифровите валути, подкрепяни от централните банки, за най-надеждната форма на цифрови пари и че е трудно да се мисли за биткойна и други крипто активи като пари.

Георгиева каза, че Европа е по-годна да избегне друга дългова криза, като тази, с която се сблъска Гърция след глобалната финансова криза през 2007-2008 г.

Но тя добави, че страните ще трябва внимателно да планират как да преминат към средносрочна фискална консолидация, за да заличат увеличената тежест на дълга, свързана с пандемията.

Георгиева каза още, че 110 държави от членството в МВФ са на определен етап от търсенето на цифрови валути на централните банки и ключово предизвикателство е как да се гарантира оперативната съвместимост на цифровите валути.

„Де-факто активите като биткойна не са подкрепени от активи, които поддържат стойността си стабилна и могат да се покачват и намаляват рязко. В историята на парите е трудно да се мисли за тях като за пари“, каза Георгиева.

Тя отбеляза, че най-важното за политиците, които изследват цифровите валути, е дали те могат да бъдат средство за обмен, на което обществеността може да се довери. Други съображения са дали цифровите валути допринасят за вътрешната икономическа стабилност и как се вписват в международните регулаторни рамки, като тези, разработени от Банката за международни разплащания. 

Още по темата:

Кр. Георгиева: Глобалната икономическа перспектива остава много несигурна

К. Георгиева: Половината свят вече поиска спешна помощ от МВФ заради пандемията