Според оценка на Deutsche Bank настоящата ескалация в Близкия изток не само засилва колебанията на петролните и газовите пазари, но и пренарежда дългосрочния енергиен баланс в полза на Китай. Причината не е единствено в мащаба на китайската индустрия, а в комбинацията между ускорена електрификация, натрупани стратегически резерви и доминиращо присъствие в производството на технологии за чиста енергия. В момент, когато много държави търсят изход от зависимостта си от близкоизточния петрол, Пекин започва да изглежда не като страничен наблюдател, а като държавата, която най-успешно е подготвила следващата фаза на енергийния ред.

В Токио се засилва усещането, че април може да се превърне в следващия ключов момент за паричната политика на Япония. Според бивш високопоставен представител на Японската централна банка институцията вероятно ще повиши основната си лихва още този месец, за да не изостане в овладяването на инфлационния натиск. Макроикономическите данни дават основания за подобна стъпка, но външната среда остава толкова напрегната, че едно рязко геополитическо или политическо сътресение може да промени курса буквално в последния ден.

Съединените щати настояват европейските си съюзници да преминат от декларации към конкретни ангажименти за сигурността в Ормузкия проток веднага след евентуалното спиране на бойните действия с Иран. Зад този натиск се виждат не само тревогите за енергийния коридор, през който преминава близо една пета от световните доставки на петрол и природен газ, но и все по-острото напрежение между Доналд Тръмп и партньорите във военния съюз.

Примирието между САЩ и Иран даде на пазарите кратко облекчение, но същинският въпрос не е дали напрежението временно е спаднало, а как да се разпознае дали този прозорец е реален преход към стабилизация или просто пауза преди нова фаза на ескалация.

Европейските пазари вече не реагират на войната като обикновена новина, а започват да я възприемат като дълбок фактор, който променя оценките по сектори, движението на капитала и поведението на инвеститорите.

Глобалната икономика се оказа на ръба на енергиен шок с исторически мащаб, но именно избягването му започва да пренарежда не акциите, а по-тихия, но по-чувствителен сегмент – облигационния пазар.