Докато голяма част от света обсъжда кога централните банки ще могат да намалят лихвите, Южна Корея се движи в обратната посока. Bank of Korea повиши основната лихва с още 25 базисни пункта до 3%, второ поредно увеличение, и едновременно с това ревизира рязко нагоре прогнозата си за икономическия растеж. На пръв поглед причината е класическа: инфлацията остава над целта от 2%, енергийните цени поддържат натиска, а слабият вон създава допълнителен риск от вносна инфлация. Под повърхността обаче се случва нещо значително по-интересно.

Преди няколко седмици написах, че евентуално придобиване на Shelly Group може да предизвика най-сериозното раздвижване на Българската фондова борса от 2007 година. Тезата ми тогава беше сравнително проста: ако една от най-успешните инвестиционни истории на БФБ приключи с продажба на компанията, значителен капитал може да бъде освободен и поне част от него да започне да търси следващата възможност на българския пазар. Колкото повече обаче се разглеждат числата и структурата на SOFIX, толкова повече става ясно, че потенциалният ефект е много по-голям и по-сложен.

The Trade Desk вече не се оценява като компания, която трябва да доказва колко бързо може да расте. Пазарът започва да я оценява като компания, която трябва да докаже, че структурното ѝ предимство изобщо остава непокътнато. При цена около 13 долара акциите са близо до седемгодишно дъно, а това променя естеството на инвестиционния спор. Въпросът вече не е дали оценката е по-ниска спрямо историческите мултипликатори, а дали сривът отразява временна загуба на доверие или началото на трайна ерозия на бизнес модела.

Новите процесори ще бъдат внедрени през 2027 и 2028 г. и ще включват Blackwell Ultra, Rubin и Rubin Ultra - някои от най-мощните системи на Nvidia за обучение и използване на модели с изкуствен интелект.

Shein се подготвя за борсов дебют в Хонконг при оценка до 27 млрд. долара - рязък спад спрямо пиковите 100 млрд. долара през 2022 г. Компанията едновременно променя стратегията си, след като собствената ѝ марка вече не може да поддържа предишния темп на растеж.

Според официалната статистика годишната инфлация през юли е 4,5%. Само по себе си това число вече не изглежда толкова спокойно, но остава далеч от двуцифрените темпове, които България преживя след пандемията. На пръв поглед би трябвало да означава, че ценовият натиск постепенно се връща към по-нормални равнища. Но в действителност не е така!