Разликата започва още от мащаба. Alibaba има пазарна капитализация около 279 млрд. долара, докато Baidu е оценена на едва около 33 млрд. долара. Това означава, че Alibaba струва повече от осем пъти Baidu. Само по себе си това не казва нищо за подценеността, но има огромно значение за асиметрията. За да добави 100 млрд. долара стойност, Alibaba трябва да създаде или да убеди пазара в значително ново икономическо измерение. При Baidu дори 30 или 40 млрд. долара допълнителна оценка практически биха удвоили компанията. Именно тук започва разликата между „по-добрия бизнес“ и „по-интересната инвестиционна опция“.
Днес най-бързо растящите хедж фондове изглеждат съвсем различно. Millennium Management вече управлява около 97 млрд. долара, повече от два пъти спрямо шест години по-рано, и се приближава към граница, която някога изглеждаше практически несъвместима с активното управление. На 1 октомври фондът трябва да приключи набирането на нови ангажименти за още 22 млрд. долара, а при традиционната си способност да генерира двуцифрена годишна доходност активите му потенциално могат да надхвърлят 130 млрд. долара през следващите няколко години.
Американският фондов пазар има един необичаен проблем. Икономиката не е в дълбока рецесия, корпоративните печалби са силни, технологичните гиганти генерират огромни парични потоци, а изкуственият интелект действително може да се окаже най-големият технологичен и производителен цикъл след интернет. И въпреки това рискът за инвеститорите расте.
Димитър Димитров, съосновател и главен изпълнителен директор на Shelly Group, ще бъде сред специалните участници в тазгодишното издание на инвестиционния форум „Силата на инвестициите“. Присъствието му ще даде възможност на аудиторията да чуе от първо лице историята зад един от най-успешните технологични бизнеси, създадени в България, и да погледне към компанията не само през движението на нейните акции, а през решенията, стратегията и предприемаческия модел, които стоят зад растежа ѝ.
В продължение на повече от три десетилетия Япония беше изключението в световната финансова система. Докато останалите централни банки преминаваха през цикли на затягане и разхлабване, Bank of Japan поддържаше лихвите около нулата, а на моменти и под нея. Дефлацията, слабият ръст на заплатите и хронично недостатъчното вътрешно търсене превърнаха йената в най-евтината голяма валута за финансиране в света.
Само за три месеца Goldman Sachs направи рязък завой в прогнозите си за петрола. През лятото банката понижи очакванията си с надеждата, че напрежението между САЩ и Иран ще отслабне, конфликтът около Персийския залив ще бъде овладян и доставките постепенно ще се нормализират. Днес тази теза вече изглежда значително по-слаба. При Brent около 99 долара за барел Goldman повишава прогнозата си за края на годината от 80 на 90 долара, а средната цена за 2027 г. от 75 на 80 долара.
