Снимка: iStock

Докато инвеститорите се ориентират в коронавирусната рецесия, финансовата криза преди десетилетие все по-често изплува в техните умове, като песимистите припомнят, че на мечия пазар са му били необходими 18 месеца, за да достигне най-ниската си точка, а оптимистите посочват към бързите и безпрецедентни мерки на централните банки, посочвайки, че "този път е различно".

Майкъл Уилсън, ръководител на стратегията за акции на САЩ в Morgan Stanley, се намира в бичия лагер, като в понеделник отбеляза за клиентите си, че настоящият фондов пазар изглежда доста като този през март 2009 г., когато американската икономика излиза от кризата и S&P 500 започва най-дългия си бичи пазар в историята.

„Пазарите проследяват периода на Голямата финансова криза много отблизо по много начини“, пише Уилсън и добавя, че акциите са се възстановили по „подобен модел“ спрямо март 2009 г., в същото време броят на отделните акции, търгувани над 200-дневната им пълзяща средна стойност, започна да се покачва, подкрепена от „цикличните акции“ като компаниите с малка капитализация, които обикновено водят в началото на възстановяването.

Друго важно сходство между двата периода е премията за риска или очакваната печалба за S&P 500 минус 10-годишната доходност на държавните облигации, което дава на инвеститорите приблизителна оценка на допълнителната възвръщаемост, която ще получат за инвестиране в акции в сравнение с безрискови държавни облигации.

„Значителен двигател на бичия ни призив през март се основаваше на надбавката за рисков капитал и достигна същите нива, наблюдавани през март 2009 г.“, пише Уилсън, като се позовава на дъното на борсата на 16 март, само седмица преди S&P 500 да затвори при най-ниското си ниво от 2 237 пункта на 23 март.

„Ако има нещо, което научихме през последните 10 години, това е, че когато се появи подобна премия за риск, трябва да се вземе, преди да изчезне“, каза той. Рисковата премия ще спадне или когато цените на облигациите падат и лихвите се повишат, или когато цените на акциите се повишат, като по този начин се намали очакваната им възвръщаемост.

Въпреки че традиционните циклични акции като малките компании започнаха изпреварващия си ръст по-късно, през последния месец ръстът на индекса, който ги следи - Russell 2000, се повиши с 8.3% спрямо 2.9% повишение за S&P 500.

Други сектори като финансовите акции все още се представят слабо. Всъщност банковите акции се представят по-лошо спрямо S&P 500, отколкото по време на финансовата криза, управлявана от банката.

Уилсън обясни тази динамика с аргумента, че същият стимул на Фед, който е отрязал пазара на "коронавирусната мечка," потиска доходността на държавните облигации по начин, който плаши банковите инвеститори.

„Най-големият натиск за банките е постоянно ниското ниво на лихвите“, особено за дългосрочния дълг, пише Уилсън. Ниските лихви нараняват банките, защото понижават маржовете на печалба, които могат да спечелят чрез отпускане на заеми.

Но Уилсън смята, че пазарът подценява шансовете доходността на дългосрочните облигации като референтната лихва по 10 годишните облигации да нарасне значително, тъй като икономиката се възстановява от коронавируса и следователно банковият сектор е подценен.

Той посочи, че Конгресът ще премине границата от поне 3 трилиона долара фискален стимул, с което нараства потенциалът за по-бързо и по-устойчиво възстановяване в посткоронавирусната икономика и неочаквана инфлация, тъй като търсенето ще се върне преди веригите за доставки да се коригират.

„Въпреки че са хипотетични, това са реални възможности и си струва да се имат предвид настоящите нива на инфлация и 10-годишната доходност на държавните облигации, пише Уилсън. Продължаваме да смятаме, че по-високите 10-годишни ставки биха били може би най-голямата изненада за пазарите в момента и биха имали значително отражение върху пазарите на акции и тяхното по-нататъшно лидерство.“

Още по темата:

Експерт: Все още е време да се инвестира в щатски акции

Разумно е да се следват умните пари