Снимка: iStock

Турските държавни банки удвоиха своите къси позиции в чуждестранна валута за шест седмици до 8.3 милиарда долара, за да помогнат и защитят националната си валута - турската лира. Това е най-голямата им пряка намеса от години според четири банкови източници и данни на индустрията.

Комбинираните къси позиции на държавните банки, показани в данните на регулатора на финансовия сектор BDDK, добавят към над 90 милиарда долара намеса на централната банка от миналата година според прогнозите на банкерите за общо около 100 милиарда долара, използвани за подпомагане на турската валута.

Лирата е изправена пред натиск от понижаването на лихвените проценти през последната година в подкрепа на икономическия растеж - жизненоважен за дългогодишното политическо господство на президента Реджеп Ердоган - и ограничаване на последствията от коронавирусната криза.

Държавните кредитори често продават долари, заети от централната банка, за да стабилизират валутата, но след краткотрайни намеси обикновено запазват валутен неутралитет, поне след финансовата криза в Турция в началото на 2000 година.

Това се промени в средата на декември, когато те предприеха най-рязкото разширяване на своите къси чуждестранни валутни позиции от най-малко пет години, достигайки нетна къса позиция от 4.3 милиарда долара на 22 май и почти удвоявайки тази стойност до 3 юли, сочат статистиките на BDDK.

Това ги изтласка отвъд регулаторния лимит от 20% от капитала, въпреки че тези условия могат да бъдат превишавани за кратко.

Големите къси позиции биха могли да изложат банките на загуби, ако лирата внезапно спадне. Не е ясно дали държавните банки са хеджирали позициите си, за да минимизират този риск.

За разлика от това частните банки са дълги в чуждестранна валута в размер на 4.1 милиарда долара според данни на BDDK.

Голямото увеличение на късата валутна позиция на държавните банки съвпадна с по-голямата стабилност на лирата, която се търгува в необичайно тесен диапазон, след като се установи в средата на май и остана почти неподвижна при ниво от 6.85 до долара от средата на юни.

"Подозирам, че държавните банки помагат, тъй като резервите на централната банка са почти всички използвани", каза турски източник.

Изчислено е, че централната банка е продала около 60 милиарда долара резерви през тази година и над 32 милиарда долара миналата година, докато комбинираната експозиция на късите валутни позиции на държавните банки, внасящи депозити, е над 25% от резервите им според същия банков източник, цитиран от CNBC.

Сред развиващите се пазари Турция е известна с това, че интервенциите й са изчерпали резервите на централната банка.

Брутните й резерви паднаха от 81 милиарда долара в началото на годината до 49 милиарда долара в средата на май точно когато държавните банки - главно Halkbank, Vakifbank и Ziraat Bank започнаха да увеличават своите къси позиции в чуждестранна валута според три банкови източници и BDDK.

Данните на централните банки показват, че резервите са се възстановили леко до 51 милиарда долара до 3 юли, в деня, когато BDDK отчете най-големите къси позиции за държавните банки.

Интервенциите на държавните банки и намаляващите резерви на централната банка засилват опасенията на инвеститорите за валутните буфери на Турция. Задълженията за външен дълг за следващите 12 месеца са близо 165 милиарда долара.

Въпреки че е загубила около 13% от стойността си досега тази година, лирата все още е надминала повечето си връстници на развиващите се пазари. Поддържането на лирата и конкурентна експортна валута и стабилност беше една от целите на Анкара през последните няколко години.

Въпреки че не са коментирали късите валутни позиции на държавните банки, финансовият министър Берат Албайрак заяви, че през май централната банка може да се намеси, за да запази валутната стабилност, а нейният управител Мурат Уйсал заяви, че през април резервите са се колебали поради "извънредни обстоятелства" с пандемията.

Още по темата:

Фалстарт за турската лира през 2019 година

Покупката на турската лира е като да се опитвате да хванете падащ нож