Снимка: Pixabay

Напоследък се появяват все повече признаци за задаваща се нова икономическа криза. Какво означава това за обикновения човек и защо идващата депресия може да остане в истоирята като специална? Отговор на този въпрос дава Дъг Кейси, основателят на 30-годишната консултантска компания Casey Research, която поддържа и специализирания икономически сайт със същото име.

Икономическата рецесия или криза, макар и да засяга благосъстоянието на населението, не означава, че от този процес ще бъдат засегнати всички.

Всяка криза всъщност преразпределя капитали

Няма съмнение, че по-голямата част от световното богатство, дори в трудни времена, продължава да съществува, то просто преминава в други ръце.

Според основателя на Casey Research, сега сме в последния етап от много дълъг, но в много отношения много слаб и изкуствен цикъл на икономически растеж.

В същото време този икономически растеж бе съпроводен от един от най-мощните „бичи" фондови пазари в историята. Тази комбинация е резултат от трилионите нови долари, пуснати в обращение от централните банки през последното десетилетие във вид на фискални програми за подпомагане на една или друга икономика. В момента много малко хора са склонни да приемат, че се задават трудни времена, да не говорим за най-голямата депресия в историята.

Но точно сега си струва да се мисли за това. Дъг Кейси е убеден, че американската икономика е къща от карти, която може да се срути от не много силен вятър, но цунамито вече се приближава.

Икономическата депресия има три основни характеристики:

1. Това е времето, когато стандартът на живот на повечето хора спада значително.

2. Това е времето, когато изкривяванията в икономиката и неефективно инвестирания капитал се ликвидират.

3. Това е времето, когато бизнес цикълът достига своя връх.

Начинът на живот на едно общество може също да доведе до икономическа депресия, когато въпросното общество живее с повече средства, отколкото изкарва, за дълъг период от време. Но най-лошият вид икономическа депресия има не само икономически последици, но и икономически причини. И в този случай, Кейси препоръчва да се обърне внимание на 2 и 3 характеристика по-горе.

Често действията на властите просто принуждават хората да извършват действия, които преди това са им се стрували икономически нецелесъобразни.

С други думи, под благородни предлози правителствата често и пряко, и косвено насърчават хората да купуват и продават неща, които не биха купували или продавали при други обстоятелства, да произвеждали неща, които биха предпочели да не произвеждат при други обстоятелства, и да инвестират в неща, които при други обстоятелства нямало да има смисъл да се инвестира.

Това е ирационално поведение, което с течение на времето води до дисбаланси. След това се стига да нормализация, но преди това има фалити на много компании и до безработица.

Фискалните стимули също нарушават действителността

Това принуждава участниците в бизнес процесите да правят капиталови инвестиции, без да се страхуват да използват заемен капитал.

По същество, когато правителството има дефицит, Федералният резерв на САЩ купува дълга и кредитира правителството чрез търговска банка, като за целта печата повече долари. Използването на печатарската преса за създаване на нови пари е много показателен за днешния електронен свят.

При тази ситуацията,

инфлацията изпраща фалшиви сигнали на бизнесмените

като ги заблуждава, че има търсене на техните продукти. Това ги кара да наемат повече работници и да правят капиталови инвестиции - често със заеми. Това се нарича „стимулиране на икономиката".

Надуването на валутата чрез печатането на повече пари може да намали лихвите за известно време, защото цената на парите (лихвата) се понижава от увеличеното предлагане на пари. Това кара хората да спестяват по-малко и да заемат повече, точно както американците правят от години. Много от тези новосъздадени пари отиват на фондовия пазар, с които той нараства, а акциите, които се тъгуват, поскъпват изкуствено.

Кога започва крахът

Всичко това продължава, докато инфлацията не започне да се ускорява, цените на дребно да се покачват бързо, а лихвените нива рязко да скачат, за да отразят обезценяването на валутата. В този момент започва крахът. Тогава предприятията започват да фалират, акциите да поевтиняват, доходността на облигациите да се срива и много работници и служители да губят работа си.

Ако властите бяха позволили на пазара сам да разреши кризата, икономиката щеше да бъде изчистена от неефективни компании и щеше да има възстановяване, макар и болезнено.

Вместо да бъде оставен пазарът сам да се приспособи и да разреши кризата, правителството обикновено започва отново с нов и по-голям пакет от стимули. Колкото по-често това се случва, толкова повече се задълбочава изкривяването на начина, по който хората консумират и инвестират, и се стига до най-лошото - евентуална депресия.

Затова основателят на Casey Research е убеден, че бъдещата икономическа рецесия ще бъде най-мощната и ще влезе в историята и в книгата с рекордите. Много по-различна, много по-дълготрайна и много по-лоша от икономическите кризи между 1929 и 1946 година.

Още по темата:

Няколко дивидентни компании за втората половина на годината

Няколко компании подходящи за инвестиции, ако очаквате рецесия

Eксперт прогнозирал кризата от 1987: Партито свършва!