Цените на суровини и финансовите активи в Китай се сринаха в първия ден на търговията след почивката във връзка с Лунната Нова година. Инвеститорите се върнаха на пазарите, обхванати от страх от въздействието, което коронавирусът ще окаже при търсенето на най-големия потребител на суровини в света.

Трите основни стокови борси в страната бяха засегнати от безпрецедентна борсова разпродажба, като получиха първата си възможност да наваксат загубите, нанесени на задграничните пазари, докато бяха в почивка.

Фючърсите на металите, енергийните и селскостопанските суровини се сринаха, водени от желязната руда, поевтиняла с дневния си лимит от 8%.Медта и палмовото масло също потънаха с максимално разрешеното за деня, докато акциите на стоковите производители претърпяха изключителни разпродажби.

Инвеститорите изоставиха пазарите на суровини по целия свят от медта в Лондон до палмовото масло в Куала Лумпур заради опасения от икономически спад от вируса. Повече от дузина китайски провинции обявиха удължаване на новогодишната ваканция с повече от седмица в опит да спрат разпространението на вируса, убил стотици хора и заразил хиляди.

„Инвеститорите бягат от суровини и търсят активи ориентирани към изключване на риска“, казва Чен Тонг, анализатор от базираната в Тиендзин First Futures. „Всичко от потреблението до логистиката е в застой, като 30 китайски провинции и региони обявиха най-високото ниво на извънредни ситуации в областта на общественото здравеопазване, така че пазарът в общи линии е мечи.“

Желязната руда поевтиня до 606.50 юана за тон в Далиан, най-ниското й ниво от началото на декември. Стоманената армировъчна лента отвори при най-ниската си граница за търговия, ниво невиждано от декември на 2018-та година, а вътрешните петролни фючърси видяха най-голям спад след дебюта им през март 2018 г.

Разпродажбата на стоковите борси се повтори във всички финансови пазари на Китай, като акциите се понижиха най-много след пукането на балона през 2015 г. Доходността на облигациите спадна най-много от 2014 г. насам, а юанът отслабна със 7% спрямо долара.

Китайските компании, които добиват, рафинират и преработват суровините на нацията, не бяха пощадени от разпродажбите. Jiangxi Copper Co., най-голямата металургична фабрика, се срина с дневния лимит от 10% в Шанхай, докато Baoshan Iron & Steel падна с 8.5%. PetroChina Co., най-голямата й енергийна компания, загуби почти 10%.

Властите обещаха да осигурят изобилна ликвидност и призоваха инвеститорите да оценят обективно въздействието на коронавируса. Централната банка в понеделник намали лихвите, след като вкарва пари във финансовата система.

Въпреки това инвеститорите са уплашени от въздействието на вируса върху растежа, тъй като част от страната е затворена. Bloomberg Economics изчисли, че растежът може да спадне до 4.5%, най-ниският в тримесечните данни за периода от 1992 г.

Що се отнася до суровините, регионите, които представляват около 90% от топенето на мед, 60% от производството на стомана, 65% от рафинирането на нефт и 40% от производството на въглища, са казали на фирмите да забавят рестартирането на операциите поне до 10-ти февруари.

Страховете от ефекта, който ще има върху баланса на търсенето и предлагането в световен мащаб, затрупаха глобалните цени, докато китайските пазари бяха затворени. Нефтът Brent падна с около 8% от началото на новогодишните празници, медта на Лондонската борса за метали имаше най-лошия си месец от 2015 г. насам, докато малоазийското палмово масло миналата седмица падна най-много след 2008 г. Фючърсите за желязна руда на Сингапур загубиха 8%.

Търговците търсят всякакви признаци за това как вирусът ще повлияе на търсенето и потока на стоки в и извън страната. Китайското търсене на петрол вече е спаднало с около три милиона барела на ден, или 20% от общото потребление, тъй като коронавирусът притиска икономиката според хората с вътрешни познания за енергийната индустрия в страната.

Спадът е може би най-големият шок от търсенето, който пазарът на петрол претърпя след глобалната финансова криза от 2008 г. до 2009 г., и най-внезапният след атаките на 11 септември. Китай е най-големият вносител на петрол в света, след като надмина САЩ през 2016 г., така че всяка промяна в потреблението има огромно влияние върху глобалния енергиен пазар.

Китай е и най-големият производител на рафинирана мед и стомана и внася две трети от световната желязна руда. Делът му в глобалното търсене на основни метали надхвърли 50% през първите 10 месеца на миналата година, от по-малко от 20% по време на кризата SARS, изчислява Bloomberg Intelligence.

Докато китайските пазари на метали се зареждат в понеделник, някои договори на Лондонската борса за метали се възстановиха, като медта се покачи за първи път от 14 дни.

Загубите не бяха универсални на пазарите на стоки в Китай. Златото добави 2.7% в Шанхай, тъй като традиционното убежище се повиши в съответствие с печалбите на задграничните пазари на благородни метали. Отоплителните въглища избягаха от масовите разпродажби, напредвайки, след като търговците претегляха удължените спирания на мина поради избухването на вируса.

Още по темата:

Броят на жертвите на коронавуриса в Китай продължава да нараства.

Коронавирусът отнема 0.4 процентни пункта от икономиката на Китай?