Доходността по голяма част от облигационния пазар е отрицателна. И въпреки това, интересът към този род инструменти не секва. Дали някой би искал да инвестират в подобен род инструменти, при който заема своите средства и в крайна сметка получават по-малко в бъдеще?

Експертите казват "да", поне на теория. Международните облигации продължават да са различен вид актив с рисков профил и характеристики. Така, че притежаването на подобен род инструменти, на практика повишава диверсификацията на портфейла и степента на риск в дългосрочен план.

На практика обаче, трудно е да се определи инвестиционната логика на този род инструменти в момента, според Маркъ Хълбърт, финансов колумнист в изданието MarketWatch. Международен правителствен дълг на стойност 15 трилиона долара - или 25% от общия пазарен дълг, сега се търгува при негативни лихвени нива. Защо пенсионерите да трябва да плащат на правителствата, за това че са им заели пари, при положение, че щатският дълг, който се приема, като по-сигурен и не носи лихвен риск за американците на практика е с положителни лихви?

Един от възможните отговори е, че по този начин инвеститорите се застраховат от валутни флуктоации. На практика инвеститорите си плащат, за да се имунизират от потенциални валутни изменения на долара, спрямо останалите основни валути.

Понякога тези валутни промени могат да са много по-големи и да компенсират негативните лихвени проценти и дори доходността по щатските държавни ценни книжа.

За да се разбере това, може да се даде пример с японската йена. Контракт изтичащ след една година е при цена с 2.12% по-висока от текущия спот курс на йената. Като се продават фючърсни контракти на късо, се заключва по-високата цена, което е гаранция, че ако се използват долари, за да се купят йени днес и след това тези йени се конвертират отново в долари след година ще се получат долари с 2.12% повече от първоначалния момент.

Това далеч не е лошо, дори и ако се вземат отрицателните лихви в японските облигации.

Нищо чудно, че много щатски краткосрочни облигационни фондове са с големи инвестиции в японски правителствен дълг.

Има разбира се няколко уловки. На първо място хеджиращата премия същуствува само в случай, че фючърсните контракти са при по-висока цена за по-дълги матуритети. Това е ситуацията при японската йена в момента. Но ако така наречената "бъдеща крива" не е с възходящ наклос, то инвеститорите в тази валута няма да се радват на хеджираща премия.

Нещо повече, при "отрицателен наклон на кривата", инвеститорите на практика ще трябва да плащат за този хедж. Това може все още да е приемливо, разбира се, като се вземат предвид нивата на лихвите, но идеята е, че подобна премия не е налице винаги.

Още една уловка. Пазарът на фючърси обикновено се простира в рамките на пет години. Така че търговец на облигации не може да използва хеджираща стратегия за период по-голям от посочения.

"И още една уловка. Не се опитвайте да направите това сами в къщи", предупреждава Хълбърт. Защото тази стратегия включва едновременни транзакции на валутния пазар, пазарът на обригации, както и на фючърсния пазар. И една грешна стъпка може да заличи цялата потенциална бъдеща премия от всички упражнения.

Идеята като цяло е, че инвестиции в чуждестранен дълг, дори и при отрицателни лихви, може да има някакъв смисъл като цяло.

Още по темата:

Отрицателните лихви нараняват спестителите и банките, които управляват техните депозити

Отрицателните лихви излагат на риск европейските банки