Снимка: iStock

Трябва ли САЩ да емитира 100-годишни облигации? Този въпрос стана отново много актуален, след като през август доходността по 30-годишните американски държавни дългови книжа се понижи под 2% за първи път след кризата от 2008 година, и продължи да се понижава до 1.9%.

По този повод министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин каза пред „Блумбърг", че издаването на ултра дългосрочни американски държавни ценни книжа се обмисля сериозно от администрацията на президента Доналд Тръмп. По думите на Мнучин, при подходящи условия страната може да се възползва от дългосрочното кредитиране.

Рекордно ниските лихвени проценти предоставят подходящо време на американското финансово министерство за ново преразглеждане на възможност, която Мнучин за първи път предложи, когато пое поста през 2017 г., но впоследствие замрази идеята. Финансовото министерство на САЩ е разглеждало възможността за по-дългосрочни облигации поне четири пъти през последното десетилетие.

И администрацията на Барак Обама е обмисляла идеята, но се отказват, притеснени за репутационния риск на американския дълг, ако дълговите книжа с по-дълъг матуритет предизвикат слабо търсене, припомня „Уолстрийт джърнъл". Според изданието, това се е случило малко след като борбата за тавана на дълга доведе до понижаване на кредитния рейтинг на САЩ.

Доходността на първо място

По принцип дългосрочните дългови инструменти се приемат за по-доходоносни, а за държавите това е свеж ресурс, чието възстановяване е разсрочено във времето.

Аргументът, за да се поставят отново на дневен ред ултра дългосрочните облигации е, че чрез тях има потенциал да бъдат ограничени разходите на данъкоплатците за попълването на бюджетния дефицит, който приближава 1 трлн. долара.

Същото се отнася и за други задлъжнели страни, още повече, че по данни на базирания във Вашингтон Институт за международни финанси (IIF) световният дълг е достигнал 246 трилиона долара или три пъти повече от световния брутен вътрешен продукт. Тази „дългова бомба" може да доведе до криза, която ще бъде в пъти по-тежка от последната през 2008 година, предупреждават анализатори.

Пред „Блумбърг" Мнучин изтъкна, че подновеният му интерес към дългосрочните облигации няма връзка с намаляващата доходност по по-краткосрочния американски дълг и обръщането на кривата на доходността (краткосрочните да изпреварват дългосрочните).

За и против 100-годишните облигации

Идеята за 100-годишни държавни облигации не среща еднакво разбиране от анализаторите. За една група, ако американското финансово министерство е поело по-рано ангажимент да пуска на пазара ултрадългосрочните облигации, това от една страна ще стимулира ликвидността, а от друга - ще помогне за създаването на значително инвеститорско търсене. С много голяма вероятност 100-годишните облигации биха могли да ограничат инверсията на доходността на кривата, която повишава страховете от предстояща рецесия. Но това със сигурност би променило начина, по който се търгува лихвеният риск и ще създаде набор от нови възможности за хеджиране.

За други анализатори, почти няма смисъл да се инвестира в ултрадългосрочни облигации, защото те са по-рискови от другите дългови инструменти, тъй като събития в толкова далечно бъдеще трудно могат да бъдат прогнозирани.

Според тази група анализатори, проблемът не в дъговите инструменти, а във фискалната политика на Федералния резерв на САЩ (Фед). След финансовата криза от 2008 година програмите за изкупуване на облигации от Фед предложиха няколко подхода, единият от които беше покупка за 400 милиарда долара специално от най-дългите падежи, наречени „операция обрат" между септември 2011 г. и декември 2012 г. Това е един от основните фактори, обясняващи защо кривата на доходността в момента е толкова плоска, посочва „Блумбърг".

Прецеденти има със 100-годишни облигации

Първо Мексико набра 1 млрд. долара през 2010 година чрез най-голямата дотогава емисия на 100-годишни книжа. Белгия и Ирландия през 2016 г. набраха 100 милиона евро чрез 100-годишни облигации. Канада пусна 50-годишна облигация през 2014 г. През годините някои компании пуснаха малки партиди дългосрочни облигации, припомня „Уолстрийт джърнъл".

За най-успешна засега се приема емисията 100-годишни облигации, емитирана от Австрия през 2017 година, които в момента са едни от най-доходоносните дългови инструменти със 70% печалба от началото на 2019 година. Емитирани бяха 100-годишна облигация в размер на 3.5 милиарда евро с доходност от 2.1%. Търсенето беше толкова голямо, че страната предложи още една 100-годишна емисия, за да набере 1.25 милиарда евро, но този път лихвата падна на 1.17% или само с 0.50 процентни пункта над доходността по 30-годишните облигации на Австрия.

Удвояването на цената на 100-годишните облигации на Австрия показва колко силно може да бъде търсенето на ултрадългосрочни дългови книжа.

Швеция обмисля да влезе в клуба на емитиращите 100-годишните дългови книжа. Държавният секретар Ханс Линдблад заяви, че ниските лихви са възможност в дългосрочен план, която трябва да се обмисли сериозно, цитиран от Ройтерс.

Опасните облигации с отрицателна доходност

Има и още един факт, който притеснява и привържениците, и противниците на свръх дългосрочните облигации на този етап, е че в момента на дълговия пазар се търгуват облигации за около 17 трилиона долара с отрицателна доходност. Само за последните 8 месеца държавните и корпоративните облигации с отрицателна доходност са нараснали почти два пъти - от 8.3 трилиона долара в края на декември, до 17 трилиона през август.

Справка на „Блумбърг" показва, че рязкото нарастване на облигациите с отрицателна доходност започва от края на февруари тази година, когато са отчетени дългови нижа с отрицателна доходност за 8.8 трилиона долара; в края на март - 10.4 трилиона добара; в края на май достигат до 11.3 трилиона долара; в края на юни до 12.9 трилиона долара; в края на юли до 16 трилиона и в края на август до 17 трилиона долара.

Облигациите с отрицателни лихви са неестествени по принцип за дългов инструмент, които би трябвало да носят рентабилност. Въпреки това, явлението с отрицателна доходност се превръща напоследък в една от най-характерните черти на световната икономика.

Затова и много анализатори и наблюдатели вече предупредиха, че това е поредният финансов "балон", който може да бъде не по-малко опасен от предишния срив на облигациите по време на срива на ипотечните кредити в САЩ, довел първо до глобалната финансова криза и глобалната рецесия през 2008 година.

Още по темата:

Експерт: Ето как да инвестирате в среда на обърната лихвена крива!

Пет неща, които трябва да притесняват инвеститорите повече от лихвената крива

Ето как са се представяли пазарите след обръщането на лихвената крива