Снимка: iStock

Д-р Марк Кортепетер, специалист по инфекциозни болести, който е бил на първа линия по време на различни епидемии, обяснява за Forbes какво се обърка в опитите на САЩ за борба с Covid-19.

През изминалата седмица се говори много за д-р Антъни Фочи, съветник на оперативната група за борба с коронавируса и дали той е виновен за ситуацията около пандемията Covid-19, която сега нараства с рекорден брой нови случаи на заразени в САЩ . Това е само разсейване от истинския проблем: САЩ не успяха да контролират разпространението на вируса, защото не следваха основите на разследването и реакциите на огнищата.

Всеки нов служител на Epidemic Intelligence Service научава как да проведе разследване и да провери къде са огнищата на заразени. Основните стъпки се прилагат, независимо дали изследвате огнище на ебола в Африка или ново респираторно заболяване като Covid-19. Ето кои са те:

1) идентифициране на проблема
2) определяне на случая. Въпреки че САЩ бяха малко закъснели, следваха стъпките, но нещата тръгнаха надолу.

Тъй като огнището се разгърна, те се провалиха в най-важната стъпка, която обикновено трябва да се следва: идентифициране и преброяване на случаите. Закъсняха с провеждането на тестове за диагностика.

Основният проблем е, че след като разбраха какво се случва, не успяха и се провалиха и на следващата съществена стъпка: прилагането на мерки за контрол на заболелите и техните близки, с които са били контактни. След тези мерки се приложат, трябва да се проверява дали действат, или не.

Отначало тези, наложен от САЩ, работеха - случаите на заразени намаляха. Около началото на юни обаче нещата се влошиха.

Вирус като SARS-CoV-2 притежава умението директно да заразява податливи хора, които се още не са го минали и така трудно може да се контролира. Както заяви Майк Остерхолм, занимаващ се с обществено здраве в Минесота, това е като „горски пожар“. Той няма да спре, докато не му откажете гориво. Но това не може да се случи, ако няма обединение на усилията в цялата страна.

Мислете го като за симфоничен оркестър. Всеки инструмент играе различна роля, но всички те свирят в рамките на единна партитура и под ръководството на диригента. Когато обойните сe разминат, диригентът ги привежда в съответствие. Ако оркестърът изпълни своята част и диригентът води, чуваме красивите звуци на петата симфония на Бетовен. Ако всеки инструмент в оркестъра прави нещо различно, става какофония.

Ето това се случи с COVID-19 в САЩ. Скорошният иск на губернатора на Джорджия срещу полицата на кмета на Атланта е перфектен пример на фона на бурната епидемия в Джорджия. В този контекст д-р Фочи е един от основните "инструменти в оркестъра", да кажем първият виолончелист, но той не е диригентът. В исторически план диригентът беше CDC и въпреки че имаше полезни указания, те бяха маргинализирани в пандемичния отговор на федералното правителство.

По време на епидемията от ебола в Западна Африка, Рон Клайн е назначен за "цар на болестта". И така, кой носи това прозвище сега? Това е най-важният аспект на контрола - някой трябва да бъде отговорен. Трябва да бъде някой, който може да обедини множеството обществени здравни организации и националното лидерство и на когото е дадена както властта, така и отговорността обедини усилията в САЩ и да сложи край на разпространението на коронавируса. Време е да се спре да се гледа назад, сега трябва да се намери някой, който да изпълнява ролята на медиатор и да информира обществото за всичко, което се случва.

Докато няма някой, който да накара цялото правителство на САЩ да започне да играе една и съща музикална партитура, ще продължи да има какофония и нови случаи на заразени.

Още по темата:

Колко опасен е всъщност коронавирусът?

СЗО: Малко вероятно е светът да изкорени коронавируса