Снимка: iStock

Всички 23 икономики в региона на Източна Европа ще преживеят дълбока рецесия през тази година, изтривайки поне две години растеж на БВП. Това прогнозираха от Виенският институт за международни икономически изследвания (ВИМИИ).

Икономическият спад, причинен от коронавируса в 23-те страни от Източна Европа, ще бъде по-лош от 2009 г. след глобалната финансова криза. Среднопретегленият реален БВП в региона се очаква да се свие с 6.1% през 2020 г. в сравнение с 5.6% през 2009 г., което прави тази най-лошата година за Източна Европа от началото на 90-те години.

Първоначалното възстановяване на региона ще бъде много по-слабо: 2.8% през 2021 г. в сравнение с 4.4% през 2010 г.

През 2020 г. се очаква свиването на БВП да варира значително в отделните страни от региона
Очаква се най-голямото свиване на реалния БВП през 2020 г. да бъде в Хърватия (-11%), Словения (-9.5%), Словакия (-9%) и Черна гора (-8%), което отразява особено силната зависимост на тези страни от външната търговия и/или туризъм.

Двете най-големи икономики в региона също са изправени пред значителни рецесии през тази година. ВИМИИ прогнозира, че реалният БВП ще спадне с 6% в Турция и 7% в Русия.

Най-малки понижения през тази година ще регистрират икономиките, които са по-малко зависими от външната търговия и туризма, като Косово (-4.4%) или Молдова (-3%), и/или вероятно ще използват значителни фискални ресурси, за да противодействат на спада - като Полша (-4%), Казахстан (-3%) и Сърбия (-4%).

Държавите, които са успели да премахнат блокирането по-бързо, като Чешката република (-4.8%), също ще се представят по-добре, отколкото можеше да се очаква в противен случай.

Рисковете за някои страни от региона са значителни. По-конкретно, възстановяването на Украйна, Молдова и много страни от Западните Балкани свързана с мащабния приток на капитал може да причини значителни натоварвания в тези страни.

От института очакват паричните преводи, преките чуждестранни инвестиции и портфейлните потоци да се свият рязко тази година. Ролята на международни институции като МВФ и ЕБВР ще бъде от решаващо значение за подпомагането им за справяне с кризата.

Някои страни ще могат да разхлабят фискалната политика значително, за да смекчат спада, но повечето източноевропейски икономики имат доста ограничени възможности за външно финансиране и затова ще бъдат принудени да разчитат на по-ограничени вътрешни ресурси.

С увеличаването на фискалния дефицит и номиналния растеж съотношенията на публичния дълг/БВП рязко ще се увеличат.

Това е криза без прецедент в периода след прехода и прогнозите на института са обект на необичайно висока степен на несигурност. Много по-негативен сценарий от прогнозирания в момента е напълно възможен. Това ще включва смес от допълнителни вълни на вируса, по-дълго от очакваното чакане на ваксината и погрешни стъпки на политиката в големите три стълба на глобалната икономика: САЩ, Китай и ЕС.

От друга страна шансовете за по-благоприятен резултат са доста малки, но не могат да бъдат изключени напълно, смятат от ВИМИИ.

Чешката република и Словения имат много по-добре финансирани здравни системи от останалата част от региона. Това би трябвало да им позволи по-бързо да отворят икономиките си, което би могло да има положителни ефекти за възстановяването им през следващите години.

В средносрочен план кризата ще промени съществено много аспекти на икономиките на Източна Европа, но не всички въздействия ще бъдат отрицателни.

Някои от бъдещите промени в икономиката в ИЕ може да включват:

Различен вид икономика на потребителите и по-високо ниво на предпазливост сред потребителите дори когато икономическите условия се подобряват.

Потребителите вероятно ще бъдат по-внимателни и ще отделят по-голям дял от доходите си за спестяване от преди. Това ще се засили от по-ниските нива на заетост (поне първоначално), по-голяма несигурност относно перспективите за растеж на реалния доход и вероятно и по-висок дълг на домакинствата.

Очаква се периодът на свръх ниски глобални лихвени проценти да бъде по-дълъг, отколкото след финансовата криза през 2008 г. Сега, когато много по-голям диапазон от финансови активи е включен в програмите за закупуване от централната банка, пътят назад към „нормалните“ лихви ще бъде още по-продължителен (ако изобщо изобщо видим връщане към старата нормалност).

Страните в Източна Европа вероятно ще въведат по-високи (и вероятно по-прогресивни) данъци, за да компенсират огромното увеличение на публичния дълг.

Западната част на региона (включително държавите Вишеград и евентуално Сърбия и Северна Македония) вероятно ще се възползва от „почти-кратко“ производство на западноевропейски фирми през следващите години.

Възможно е също така да се увеличи аутсорсингът на услуги, което ще е от полза за източноевропейските страни.

Прибалтийските държави, Чешката република и Словения са в най-добра позиция да се възползват от тласък на цифровата икономика в резултат на кризата.

В същото време някои други аспекти на регионалната икономика ще останат до голяма степен непроменени.

Китай вероятно ще продължи да играе важна икономическа и политическа роля в страните от Източна Европа сред партньорите извън ЕС.

ЕС ще остане силно фокусиран върху своите вътрешни предизвикателства, а Русия няма фискалните ресурси да бъде основен икономически участник.

Инфлацията и лихвените проценти вероятно ще останат ниски, което ще отразява комбинация от демографски спад, все по-силната конкуренция от онлайн търговията на дребно, дефлационното въздействие на високия дълг и постоянно ниските цени на петрола.

След кратко затишие недостигът на работна ръка и автоматизацията ще се завърнат като основни теми в Източна Европа. Временното увеличение на безработицата няма да бъде достатъчно силно, за да компенсира намаляването на населението в средносрочен план, докато натискът към автоматизация ще остане силен, тъй като фирмите ще търсят икономии на разходи, за да компенсират свързаните с кризата разходи.

Още по темата:

С колко ще се свие българската икономика през 2020-та година?

С колко ще се свие икономиката на България?