Снимка: iStock

Както знаем, коронавирусната криза повлия пагубно върху хората с нестабилен доход. Семейство от Лос Анджелис споделя пред BusinessInsider своята история.

Преди два месеца моят годеник и аз бяхме помолени да се изнесем от апартамента си, защото дължахме наем за няколко месеца. Тръгнахме си доброволно, за да не ни изгонят по надлежен ред. 

Бяхме охранители на непълно работно време. Работихме в местните ресторанти, но след затварянето им останахме безработни. Сега живеем в колата си, Honda Civic от 2009 г. Смъкваме седалките и спим отзад.

Не живеем в центъра на Лос Анджелис, а в Хънтингтън Парк. Това е само защото имам приятели тук и това е мястото, където съм израснала. Бизнесът тук беше по-доходоносен, но това рязко се промени през последните месеци заради обстоятелствата. Сега всичко е много трудно. Преди, когато ми се налагаше да се измия, отивах в тоалетните помещения на местните магазини, например McDonald's или Jack in the Box. Сега, когато ресторантите работят само с доставки, не ни искат там.

Ходили сме у приятели, те ни помагат, не ни оставят. Само че сега е по-трудно заради социалната изолация. Наемали сме хотелски стаи, но и хотелите не работят сега.

Длъжностните лица в Лос Анджелис се надпреварват да продължат да предоставят социални услуги на бездомното население в града. Източник: BusinessInsider

Днес за пръв път ни беше позволено да си вземем стая в един от местните по-евтини хотели и ще останем тук през следващата седмица. След това планираме е да се опитаме да си намерим работа. Надяваме се дотогава нещата малко да се облекчат.

Когато работехме, изкарвахме около 1800 долара на месец общо. Наемът ни беше 1350 долара за едностайно помещение. Хънтингтън Парк има доста хора, останали без жилище. Но гледаме да не говорим постоянно за това, а се опитваме да се измъкнем от ситуацията. Най-неприятното е, че сега не можем да посещаваме близките си заради карантината.

Мерките за безопасност ги спазваме навсякъде, където отидем. Носим маски, ако влезем магазините си слагаме ръкавици. Нямаме хора около себе си, всичко е ограничено. Никой не влиза в колата ни, никой не ни посещава. Нямаме никакъв социален живот, не че другите имат, но все пак, останахме без дом и няма към кого да се обърнем за подкрепа.

Затова исках да разкажа нашата история. Тя трябва да бъде чута, но не само заради нас, но за всички останали хора, които са попаднали в подобна ситуация. Искам гласовете ни да бъдат чути.

Още по темата:

Ето какви  са финансовите страхове на българите

Коронавирусът може да засили рекордно глобалната бедност