Снимка: iStock

При тежък сценарий заради пандемията, брутният вътрешен продукт на еврозоната може да се свие с до 15% през тази година спрямо 2019 г., а при по-мекия сценарий, икономиката на региона ще се свие с 9%. Това заяви пред лидерите на Европейския съюз президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, цитирана от "Ройтерс".

Според неназован европейски източник, Кристин Лагард също така е призовала лидерите на Европейския съюз да се създаде силен и гъвкав фонд за възстановяване, който да гарантира, че всички правителства на ЕС могат да отговорят на фискалните предизвикателства за възстановяване.

Наскоро ЕЦБ прие безпрецедентен набор от обезпечителни мерки за смекчаване на затягането на финансовите условия в еврозоната.

Европейската централна банка ще улесни банките да заемат пари в брой в най-ниските лихвени нива по време на коронавирусната криза, като облекчава изискванията за обезпечение дори с цената на поемането на по-голям риск.

Управителният съвет на ЕЦБ прие пакет от временни мерки за облекчаване на обезпечението, за да се улесни наличието на допустимо обезпечение за контрагентите от Евросистемата при участието им в операции по предоставяне на ликвидност, като целевите операции за дългосрочно рефинансиране (TLTRO-III ).

Пакетът се допълва с други мерки, обявени наскоро от ЕЦБ, включително допълнителни операции за дългосрочно рефинансиране (LTROs) и Пандемичната програма за извънредни покупки (PEPP, позната и като пандемична програма за "количествени улеснения") като отговор на коронавирусната епидемия.

ЕЦБ посочва, че мерките колективно подкрепят предоставянето на банково кредитиране, особено чрез облекчаване на условията, при които кредитните вземания се приемат като обезпечение.

Като част от мерките ЕЦБ ще приеме държавногарантираните заеми като обезпечение дори с по-ниско кредитно качество и ще позволи на банките да залагат по-необезпечен дълг като обезпечение.

Още по темата:

Кристин Лагард: Паричната и лихвена политика на ЕЦБ не е на автопилот

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ

Евро-долар - приключи ли спадът?