Снимка: Pixabay

В страни с високо равнище на доходи и благоприятна икономическа среда разходите за храна не са по-големи спрямо другите разходи и представляват по-малко от 15% от общите харчове, които прави едно семейство месечно. Жителите на тези страни изразходват остатъка от парите си за пътуване, посещение на ресторанти и хотели, образование, стоки за бита и други развлечения.

Люксембург заема първото място в класацията на агенция РИА „Новости" по окончателни данни за първото полугодие на 2019 година. Жителите на най-малката страна-член на Европейския съюз заделят за храна само 8.4% от общите си разходи. Следват Холандия и Обединеното кралство (по 10.6%). По-малко от 12% от разходите си дават за храна жители на Ирландия (11.5%), Финландия (11.7%), Австрия и Норвегия (по11.8%) и Швейцария (11.9%). Както се вижда и от таблицата по-долу на върха на класацията са икономически развитите страни в Западна Европа.

България заема 36-о място по този показател в Европа, като за храна се харчат 36.5% от всички разходи, а страната ни е последно място в ЕС. След нас в Европа са само Северна Македония (37.8%), Молдова (43.8%), Казахстан (47.6%) и Украйна (50.0%).

Колко струват „лошите навици"

Експертите на РИА „Новости" са анализирали и дела на разходите за „лоши навици" или каква част от бюджета си европейците харчат за алкохолни напитки и тютюневи изделия.

Люксембург, Португалия, Кипър и Молдова имат най-нисък дял от разходите за тези стоки. В тези страни жителите харчат за алкохол и тютюн не повече от 1.6% от потребителските си разходи. Най-високият дял заемат разходите за „лоши навици" в Румъния (8.2%), България (5.0%) и Сърбия (4.9%).

Разходите за хотели и ресторанти

Делът на разходите от семейния бюджет за ресторанти, хотели и кафенета също по определен начин свидетелства за стандарта на живот във всяка страна. Колкото по-висок е този показател, толкова по-добри са условията на живот в съответната страна, но и историческите навици на населението оказват известно влияние върху разходите на жителите на държавите за храна извън дома.

Най-голям дял от разходите за ресторанти, хотели и кафенета в структурата на семейните бюджети се наблюдава в Швейцария - 11.0%. На второ място е Гърция с 10.8%, а по-малко от 10% от разходите по този показател е за жителите на Испания. В долната част на класацията е Русия с 3.5 на сто, изпреварена от Северна Македония (3.6%) и Литва (3.6%).

В дъното са Молдова и Румъния (по 1.9%), а по-малко от 3% от разходите за семейния бюджет се дават за ресторанти, хотели и кафенета от гражданите на Украйна и Хърватия (по 2.9%) и Беларус (2.8%).

Интересен е и показателят за дела на семейните бюджети на европейците

за свободно време и култура

Лидерите тук са икономически развитите западноевропейски страни - Швеция (18.7%), Великобритания (13.0%) и Австрия (11.5%). Освен това в първите две държави делът на разходите за свободно време и култура дори надвишава дела на разходите за храна. По този показател разходите на българите са 5.9% от общите семейни харчове.

С най-нисък дял по този показател са жителите на Молдова (1.5%), а по-малко от 2% от общите разходи за отдих и култура дават жителите на Македония и Казахстан (по 1.8%).

Таблица

За какво харчат най-много домакинствата в Европа, % от общите разходи

Как е съставен класацията

Анализирани са бюджетите на домакинствата, според окончателните данни за първото полугодие на 2019 година на националните статистически служби. Разходите за храна включват и безалкохолните напитки. В някои страни бюджетната структура не се променя значително с течение на времето, затова и такавастатистика не се събира всяка година.

Затов за някои страни са използвани по-стари данни: за Швеция, Норвегия, Ирландия, Малта, Холандия, Австрия, Словения - от 2016 г .; да Белгия, Чехия, Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Португалия, Финландия, Швейцария и Исландия - за 2017 г .; за Германия, Хърватия, Люксембург, Черна гора и Северна Македония - за 2018 г .; за останалите - първата половина на 2019 година.

Като правило, колкото по-малък е делът на разходите за храна, толкова по-висок е жизненият стандарт в съответната страна и толкова повече са разходите за хранене извън дома, за пътуване, образование, забавление и други.

Още по темата:

Може ли държавата да върне с безплатен наем и детегледачка българите от чужбина?

10 мобилни финансови приложения, с които да следите бюджета си

По света става все по-скъпо да се яде