Снимки: официални президентски портрети

На 8 ноември 2016 г. се проведоха последните президентски избори, които Доналд Тръмп спечели. Това бяха противоречиви избори, с много скандали и обвинения. След това, когато Тръмп започна да управлява страната, предизвика много възмущения сред част от американското общество, стигна се до протести, и логично рейтингът на одобрението за президента спадна много.

Доналд Тръмп вече обяви намерението си да се кандидатира на следващите избори, които ще се проведат през 2020 година, но напоследък се появиха много коментари, в които се изразява съмнение, че ще може да спечели втори мандат. Стартиралата процедура за импийчмънт, по инициатива на Демократическата партия, също подкрепя посочените съмнения, въпреки че самият Тръмп нарече започналото разследване на демократите опит за „държавен преврат".

Основния мотив за импийчмънт е искането на Тръмп в телефонен разговор с президента Влодимир Зеленски, проведен на 2 юли, Украйна да започне разследване срещу сина на бившия американски вицепрезидент Джо Байдън за корупция и злоупотреби. Същото искане Тръмп отправи и към Китай.

Самият американски президент призна на 3 октомври, че желае Украйна и Китай да разследват неговия политически противник Джо Байдън и сина му Хънтър. Агенция „Ройтерс", която съобщи новината вчера, отбеляза, че по този начин Тръмп открито приканва към действия, които предизвикаха разследването на демократите в Конгреса за неговото евентуално отстраняване от Белия дом. Президентът на САЩ заяви, че "със сигурност" ще си помисли дали да не помоли китайският лидер Си Дзипин да разследва политическия опонент на Тръмп Джо Байдън и сина му, уточни „Ройтерс".

В четвъртък, 4 октомври, демократите в Камарата на представителите представиха текстови съобщения, показващи разговор между американски политици и дипломати в Украйна. Преди това украинската прокуратура съобщи, че разследва отново делата, свързани с газовата група "Бурисма", в която преди време е работил синът на Джо Байдън.

Дали ще повтори мандата си Доналд Тръмп предстои да видим, но любопитното в случая е, кои са другите щатски президенти, които не са могли да спечелят втори мандат.

Джордж Буш-старши

Той е 41-ият президент на САЩ, който през 1988 г. успешно проведе президентската си кампания, побеждавайки противника си - кандидата на демократите Майкъл Дукакис.

Международната политика, провеждана от Буш, е белязана от военните операции в Панама, Филипините и Персийския залив, падането на Берлинската стена през 1989 г. и разпадането на СССР две години по-късно.

Във вътрешната политика Буш не изпълни обещанието си, дадена през 1988 г., и след оспорвани дебати в Конгреса на САЩ, той подписа укази за увеличаване на данъците, които Конгресът одобри. Паради това и задълбочаващите се икономически проблеми по време на неговото управление Буш-старши загуби от демократа Бил Клинтън на президентските избори през 1992 година.

Джими Картър

Той е 39-ият президент на САЩ (1977-1981) от Демократическата партия. Носител е на Нобеловата награда за мир за 2002 г. Най-дълго живеещият президент на Съединените щати, който на 1 октомври тази година навърши 95 година.

На 2 ноември 1976 г. Картър е избран за президент на Съединените щати. По време на неговото управление съветско-американските отношения рязко се влошават, договорът SALT-2 не е ратифициран от Конгреса, САЩ бойкотираха Летните олимпийски игри през 1980 г. в Москва. Картър прие съветския дисидент Владимир Буковски в Белия дом.

По време на управлението на Картър се осъществи Ислямската революция в Иран, а Аятолах Хомейни обяви САЩ за "Великия сатана" (или "Големият дявол"). През 1979 г. служители на американското посолство в Техеран бяха взети за заложници, а преговорите бяха неуспешни. На 24 април 1980 г. САЩ се опитаха да проведат военна операция за спасяване на заложниците, но и тя завърши с неуспех.

Картър обръща голямо внимание на вътрешната политика. Той много често посещава малки провинциални градове, където провежда срещи с местната общност. Освен това, подържа постоянна радиопрограма „Попитай президента Картър", в която отговаря на въпроси на американските граждани.

Той обяви амнистия за хората, които отказаха да участват във войната във Виетнам, назначи две жени в кабинета (повече от всеки друг президент преди него) и предложи отговорни държавни постове за представители на националните малцинства.

По време на управлението на Картър цените на петрола рязко скочиха. На този фон безработицата и инфлацията бяха по-високи от всякога.

Това се оказа и една от основните причини на президентските избори през ноември 1980 г. Картър, който се кандидатира за втори мандат, да бъде победен от републиканеца Роналд Рейгън.

Джералд Форд

Той е 38-ият президент на САЩ без да е печелил избори. На 9 август 1974 г. Форд се заклева като държавен глава на САЩ, след като преди това президентът Ричард Никсън подаде оставка след разследването на Уотъргейт. Форд каза: "Нашият дълъг национален кошмар приключи."

Краткото управление на Форд (1974-1977) бе белязано от продължаването на политиката на разведряване на отношенията със СССР: подписа Хелзинкските споразумения, посети Съветския съюз и се срещна с Леонид Брежнев във Владивосток.

През ноември 1974 г. по време на тази работна среща бяха договорени общи подходи към Споразумението SALT-2 и количествени тавани за някои видове стратегически ядрени ракети и ракети с разделящи се бойни глави.

Войната във Виетнам приключи през 1975 г.: силите на Севера превзеха Южен Виетнам, САЩ напуснаха азиатската държава.

Във вътрешната политика Форд се сблъска с най-тежката икономическа криза по онова време след Голямата депресия. Противоречиви оценка получи решението на Форд да помилва своя предшественик Никсън за всички установени и неоткрити престъпления, които той е извършил или е можело да извърши по време на президентството.

И тъй като процедурата по импийчмънт на Никсън в Сената на САЩ не започна поради оставката му, действащият президент има право на такова помилване. На изборите през 1976 г. той трудно успя да получи номинация от своята републиканска партия, но в крайна сметка той бе победен от демократа Джими Картър.

Хърбърт Хувър

Той е 31-ият президент на САЩ (1929-1933) от Републиканската партия. Преди да заеме поста е успешен минен инженер, филантроп и администратор.

На президентските избори през 1928 г. кандидатът Хувър, който, според общественото мнение тогава, е свързан с икономическия бум на 20-те години на миналия век, спечели смазваща победа в пет южни щата, както и в Ню Йорк и във всички западни и гранични щати на страната. Неговият съперник Алфред Смит, кандидат на демократите и католик, беше подложен на критика от антикатолически настроения, искания за забрана на закоти и корупционни скандали.

В началото на управлението си Хувър получи от Конгрес одобрение да бъде създадена Федерална фермерска администрация и да да проведе реформи в антитръстовото законодателство, електроразпределението, железопътния транспорт, борсата и банковото дело.

След краха на акциите през октомври 1929 г., започна най-тежката икономическа криза - Голямата депресия. Хувър реши да смекчи ударите на кризата чрез стимулиране на инициативи за частна собственост, насърчаване на хуманитарни действия от страна на местното управление и частна благотворителна дейност.

Той призова предприемачите да не намаляват производството и заплатите и убеди лидерите на синдикатите да не настояват за повишаване на заплатите. В края на 1931 г. Хувър е принуден да увеличи дела на държавната помощ в икономиката.

До началото на кампанията за преизбиране през 1932 г. нивото на промишленото производство спада до 50% спрямо нивото от средата на 1929 г., 12 милиона души са останали без работа, много предприятия са закрити или са пред затваряне.

Затова Хувър е приет враждебно по време на предизборните си пътувания из страната, а победата на изборите беше неизбежна за неговия съперник - кандидатът на демократите Франклин Рузвелт, който получи огромното мнозинство гласове в цялата страна.

Уилям Тафт

Той е 27-ият президент на САЩ (1909-1913) от Републиканската партия. Бил е военен министър, федерален съдия и генерал-губернатор на Филипините, преди да бъде номиниран за президент на Републиканския национален конвент през 1908 г. с подкрепата на своя предшественик Теодор Рузвелт.

Управлението на Тафт се характеризираше с известно засилване на ролята на държавата в икономиката, което не се възприема еднозначно от бизнеса.

В края на мандата на Тафт отношенията му с Рузвелт се изострят, а конфликтът между двамата остава в като една от най-известните политически караници в американската история. Затова на следващите избори през 1912 г. Рузвелт отново се кандидатира, но Републиканската партия отхвърли амбициите му и номинира Тафт за втори мандат. Тогава Рузвелт създава своя „Прогресивна партия" и се кандидатира чрез нея.

В резултат на това гласовете на републиканския електорат се разпръскват между двамата. В крайна сметка Тафт остава трети с 23.3% от гласовете, изпреварен от Рузвелт, а демократът Удроу Уилсън е избран за президент.

Още по темата:

Не очаквайте спокоен октомври за пазарите!

Потенциален импийчмънт за Тръмп и как това би се отразило на борсата

Гласувайте за Тръмп - или може да се сбогувате с ралито на фондовия пазар?!